Обич е, когато вместо по име, ме нарича „Обич”.
Обич е, когато още в петък вечер ми споделя какво ще направи в събота на закуска.
Обич е, когато ми се извинява, нищо че аз съм виновна.
Обич е, когато ме гушка и ме гали по косата, ако не мога да заспя.
Обич е да остави телевизора да работи, докато заспивам, въпреки че на него му пречи.
Обич е всяка сутрин да ми пожелава хубав ден и много лайкове на статиите, които ще напиша.
Обич е, когато, без да мрънка, идва да ме вземе с колата посред нощ от парти.
Обич е да ме обича с всичките ми недостатъци.
Обич е да ми казва, че изглеждам чудесно, когато съм рошава.
Обич е, когато иска да се гушкаме.
Обич е, когато ме пощипва по бузите и дупето, докато се разминаваме в кухнята.
Обич е, когато ми споделя съкровените си тайни и още по-съкровените си страхове.
Обич е, когато мърка от доволство още преди да е опитал манджата ми.
Обич е, когато се страхува да ме прегърне много силно ( „да не те счупя”).
Обич е всяка сутрин да ми казва „Добро утро!”, нищо, че винаги отвръщам със сънено ръмжене.
Обич е да целува порязания ми с кухненския нож пръст.
Обич е, когато окуражително ми казва „Нищо, следващият път!”
Обич е, когато ме съветва да се обличам дебело, за да не настина.
Обич е да ми купува по две еднакви неща… за да си имам.
Обич е да приема всичките ми странности и лудости с усмивка.
Обич е да слага чадъра над мене, а той да е наполовина мокър.
Обич е да ми дава толкова поводи, за да го обичам!