Ами ако реалността...

[Otis_Driftwood]

е че ти на всички ли си бил симпатичен ................

Не, даже обратното. Но аз не претендирам да съм симпатичен. Нито пък се старая да бъда такъв.

[defender]

Не, даже обратното. Но аз не претендирам да съм симпатичен. Нито пък се старая да бъда такъв.

напротив, ти си симпатичен според това което ти казва разума ти.................. това се отнася и за цялата ти философия ..... стремеж да угодиш на разума си. .............. ти се стараеш да бъдеш себе си, но себе си според кого, според себе си ли.

[Otis_Driftwood]

напротив, ти си симпатичен според това което ти казва разума ти.................. това се отнася и за цялата ти философия ..... стремеж да угодиш на разума си.

Първо викаше, че съм отричал разума, сега пък, че съм се стремял да му угодя.... Колкото до това дали съм симпатичен, не съм... не и пред разума си - понеже симпатията се осъществява между двама или повече човека, така превръщайки се в социално дефинирано понятие. Затова и разглеждам симпатията в социалното й измерение(понеже тя няма друго). А твоята симпатия е насочена към Бог - ако не на хората, то поне на Господ се стараеш да се харесаш. Ако другите не те харесват, то Бог е винаги с отворени обятия - но и той си има цена....