привет. мисля да прескоча подробното и художествено изпипаното описание на проблема и да карам направо. най-добрата ми приятелка тръгна с бившия ми. по време на връзката бяха големи приятели. не подозирах такъв развой на събитията, защото никога не можех да си ги представя заедно. уверяваха ме и от двете страни, че е невъзможно нещо да пламне помежду им. с тази приятелка по принцип сме много отчуждени, още откакто тръгнахме с (вече) бившия. не се имаме много. моята реакция, когато разбрах : шокирах се, но изпитах и облекчение, че поне е човек, когото бившият ми познава от много време. от друга страна ме обхвана гняв. момичето си вкара автогол, споделяйки ми, че всички, на които била казала, го били очаквали. само една заблудена овца. реших просто да я успокоя, като ѝ кажа, че нямам нищо против. защото нямам. мисля, че това беше нормалната първична реакция на човек, който умело може да играе роля. знам, че е лицемерно. знам и още, че не бях съвсем с всичкия си в този момент. макар и да не излъгах напълно за това какво мисля по въпроса, не споделих какво в действителност ме глождеше. като тя толкова се притесняваше (о, да) от това какво ще си помисля аз, защо въобще го е направила? чувствата са си чувства (техните един към друг), бившият си е бивш. но това беше нещо, за което са се водили дебати, дискусии, спорове - по време на връзката. тогава те бяха много големи приятели. няма да крия, че немалко съм се дразнила от този факт, но не съм го споделяла, а си играех ролята, в очакване някой от тях да се усети. мислех си : щом за всички е толкова нормално те да са толкова близки, защо аз толкова да се впрягам? тоолкова грешах. страхът да не нараня някого, да не си разваля вече погиналите отношения с въпросното момиче, явно са били факторите, които ме придържаха към мълчание. в залеза на връзката въобще даже не се бях и замисляла, че такова нещо може да се случи. та нали и с тази приятелка споделях чувствата си след раздялата, всичките гнетове, ядове и прочие. но явно никой не чу. защото освен тази нова любовна връзка, приятелките ми продължаваха все така да излизат с бившия и неговата компания. и ми казваха дни по-късно, и то с нескрита гузност и нежелание. така протече това лято.
каква е правилната реакция според вас? пропускам много детайли относно цялата работа, но ще ги споделя, в случай, че ми бъдат зададени някакви въпроси.
какво мислите за нейната постъпка? в момента сме в нормални отношения, но аз откровено забелязвам как нейните мисли все клонят в тази посока (че аз я мразя заради това). мисля, че иска да изкопчи от мен някакво самопризнание, че я ненавиждам, много го иска. държи се необичайно мило с мен на моменти, а тя по принцип не е такава. доминантна е, не ѝ е пукало особено за моето мнение някога.
мерси за отделеното(загубеното) ви време.