- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- странна работа
привет. мисля да прескоча подробното и художествено изпипаното описание на проблема и да карам направо. най-добрата ми приятелка тръгна с бившия ми. по време на връзката бяха големи приятели. не подозирах такъв развой на събитията, защото никога не можех да си ги представя заедно. уверяваха ме и от двете страни, че е невъзможно нещо да пламне помежду им. с тази приятелка по принцип сме много отчуждени, още откакто тръгнахме с (вече) бившия. не се имаме много. моята реакция, когато разбрах : шокирах се, но изпитах и облекчение, че поне е човек, когото бившият ми познава от много време. от друга страна ме обхвана гняв. момичето си вкара автогол, споделяйки ми, че всички, на които била казала, го били очаквали. само една заблудена овца. реших просто да я успокоя, като ѝ кажа, че нямам нищо против. защото нямам. мисля, че това беше нормалната първична реакция на човек, който умело може да играе роля. знам, че е лицемерно. знам и още, че не бях съвсем с всичкия си в този момент. макар и да не излъгах напълно за това какво мисля по въпроса, не споделих какво в действителност ме глождеше. като тя толкова се притесняваше (о, да) от това какво ще си помисля аз, защо въобще го е направила? чувствата са си чувства (техните един към друг), бившият си е бивш. но това беше нещо, за което са се водили дебати, дискусии, спорове - по време на връзката. тогава те бяха много големи приятели. няма да крия, че немалко съм се дразнила от този факт, но не съм го споделяла, а си играех ролята, в очакване някой от тях да се усети. мислех си : щом за всички е толкова нормално те да са толкова близки, защо аз толкова да се впрягам? тоолкова грешах. страхът да не нараня някого, да не си разваля вече погиналите отношения с въпросното момиче, явно са били факторите, които ме придържаха към мълчание. в залеза на връзката въобще даже не се бях и замисляла, че такова нещо може да се случи. та нали и с тази приятелка споделях чувствата си след раздялата, всичките гнетове, ядове и прочие. но явно никой не чу. защото освен тази нова любовна връзка, приятелките ми продължаваха все така да излизат с бившия и неговата компания. и ми казваха дни по-късно, и то с нескрита гузност и нежелание. така протече това лято.
каква е правилната реакция според вас? пропускам много детайли относно цялата работа, но ще ги споделя, в случай, че ми бъдат зададени някакви въпроси.
какво мислите за нейната постъпка? в момента сме в нормални отношения, но аз откровено забелязвам как нейните мисли все клонят в тази посока (че аз я мразя заради това). мисля, че иска да изкопчи от мен някакво самопризнание, че я ненавиждам, много го иска. държи се необичайно мило с мен на моменти, а тя по принцип не е такава. доминантна е, не ѝ е пукало особено за моето мнение някога.
мерси за отделеното(загубеното) ви време.
Приятелство между момичета няма! Жалко,но факт.Имах подобен случай.Е,не чак толкова подобен. бивша приятелка мислеше че гаджето й ме харесва и затова се натискаше на момче, което знаеше че много харесвам и от тогава щом някой ме заговаряше тя вдигаше страшния скандал,за да може тя да е центъра на вниманието.Аз я изгоних от живота ми без скандал.Просто спрях да й обръщам внимание и да й отговарям на обажданията.Така направи и ти.Не се карайте,но тази не те заслужава!
приятелство между момичета има, повярвай ми. и ние сме го имали това приятелство. аз продължавам да поддържам такова. въпросът е там, че с нея винаги ме е било бъз да съм искрена и пряма. защото никога не ми е харесвал начинът, по който бях възприемана. а аз скандали много, много мразя. най-вече с нея.
даже преди да разбера за тази случка вярвах, че приятелството ни даже ще укрепне, нищо, че вече не сме толкова близки.
моята тъпа грешка винаги е била премълчаването.
а за нейната грешка - не съм сигурна.
във всяко едно приятелство обаче винаги съм имала чувството, че, водена от този страх от разправии, винаги съм била по-мекушава, винаги съм правила компромиси, никога не съм реагирала твърде бурно при проблемна ситуация,за разлика от другите.
трудно е да се застъпиш за позицията си в даден момент, когато досега рядко си го правил.
а и да си, то не е било особено успешно.
и винаги оставаш недоразбран.
а мен от това най-много ме е страх.
едно знам със сигурност - много неща са ми правили на мен, каквито аз никога не бих направила на приятел. и този случай е абсолютно приемлив пример за това.
относно твоята приятелка - постъпила си правилно според мен.
мерси за съвета.
п.с. в случай, че има още мнения, ще мога да отговоря утре или вдругиден, извинявам се за което. ще чета и ще отговарям веднага щом съм на линия. благодаря предварително на всеки, който отдели от времето си.
Някои хора просто трябва да останат извън живота ти. Харесвали са се явно. Случват се такива работи, гадно е, но нищо не можеш да направиш. Някак ще е тъпо да отидеш и да кажеш "аа не, вие двамцата...отделно!" :д нали.. Ограничи си контактите с тия хора, а ако са ти съвсем неприятни, направо ги прекрати. Светът е пълен с народ, защо са ти псевдоприятел и псевдоприятелка, намери си истински![]()
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Грешката ти е била, че си премълчавала, така е. А и явно не сте били малко време заедно, ти не успя ли да забележиш, че има нещо повече, не си ли познаваш момчето?
Приятелство има между момичета, просто е важно да си струва човекът. Случвало се е най-добрата ми приятелка да ходи да взима гаджето ми от работа, а после да се чакаме на дадено място и те да дойдат двамата, а аз от другаде. И не го намирам за притеснително, защото знам какви са отношенията им и моите отношения с тях. Но ти не си ли забелязала, че има нещо повече, че да си мълчиш? Защо търпя?
Такива хора не си струват. Остави ги и не се занимавай.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Ето я пак госпожица ( или госпожа ) "Мерилин",която е блестяща психоложка и винаги интуицията й е на 6 +,най-малките смущения в околната среда и тя ги засича и реагира...Авторката може и да е усещала много неща,но здравата логика понякога ни залъгва,понеже тя разчита на солидни факти,а не на спекулации,иначе бихме откачили от всяко съмнение.
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Вашето е едностранно.Разбирам те.И аз още ближа раните за една приятелка, която ме нарани жестоко и аз просто я разкарах от живота ми набързо.И от време на време ми се иска да й се обадя и да й кажа че всичко е наред,но не е.Тя не е била приятелка и няма вече да съм тъпата, която дава всичко, а получава неуважение.И аз не обичам споровете и затова просто отидох при нея, седнахме спокойно на една пейка, казах й че не я мразя,но не искам да я виждам повече и това беше.Бъди смела.Ако сте имали толкова добро приятелство би трябвало да можеш да го направиш.Но от мен да знаеш това не е приятелство, а компромис!боли сега,но с времето ще се научиш на кого да се доверяваш.
а?
аз не разбирам проблема...ти ревнуваш някого, ама не знам кого...но така си си го направила, като си казала, че си окей, нямаш място да се бъркаш в нещата между тях, сещаш ли се, че момичето просто може да не се чуства комфортно...все пак и двамата са сами, достатъчно нормални хора са били, за да не се почнат, докато сте били заедно...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Пълно е със завистници който мислим,че са ни приятели а те са измет.