Проблем с половината ми

[ProvideR]

Здравейте,
от поне 1 година имаме постоянни караници и спречквания с половинката ми. Заедно сме от 6 години, много я обичам и правя всичко за нея, но когато нещо не й оттърва тя отрича, всичко, което правя и ме обижда по възможно най-тежкия начин. Най-много ме дразни факта, че ме сравнява с други мъже, което не е правилно, защото всеки е уникален за себе си. Аз съм първият й мъж, с който е била интимна. Проблеми в секса нямаме, даже постоянно го разнообразяваме.
2 години правих основен ремонт на апартамента ми (за да не тегля кредит), което явно се оказа пречка за нея, защото искаше да живеем заедно, а в случая бяхме разделени в 2 къщи. Предлагам й всичко, а не получавам в замяна дори благодарност. Мисля, че съм предложил едно добре устроено място за живот, в което искам да създам уют и семейство. Искам дете - тя не иска! Било прекалено рано за дете при условие, че сме на по 27 години и двамата. Постоянно иска да пътуваме (което се опитвам да изпълнявам винаги, но все пак всичко зависи от разполагаемите пари). Упреква ме, че не организирам пътувания в чужбина, което ми е малко трудно в момента, заради работата ми. Според мен основния проблем е, че нямаме социален живот. Тя работи като зам.управител в кино и има невероятно кофти смени (понякога от 12:00 на обед до 1-2 през ноща на другия ден). А аз съм от сутринта до ранния следобед, т.е., разминаваме се доста често. В повечето случаи си лягам сам, вечерям сам, готвя сам, върша домакинска работа сам и т.н.
Всичко това ми идва в повече и съм на косъм да прекратя това безумие. Нервите ми не издържат, само за това мисля. Затварям се в себе си малко по малко.
Вместо да разговаряме спокойна като големи хора, всеки път разговорът избива на сълзи при нея и се превръща в кофти ситуация, при условие, че я предразполагам към нормален разговор. Страхотна жена е, умна и много красива, но ако продължава още тази агония и при двама ни, наистина съм склонен да се разделим.
Знам, че няма перфектни хора, винаги се намира по нещо, което да дразни другия. Бил съм с доста жени и всяка е била тотално различна от другите.
Моля, помогнете ми, дайте ми съвет ако някой е преминавал през подобна ситуация! Не искам раздяла, а разбирателство, нищо повече. Специално на мен ми е нужно едно нещо в живота – спокойствие! Заложено ми е в характера.

Мерси предварително!

[LadyDi]

Бил си с доста момичета, не жени, ако е вярно, че сега си на 27, а си с тази приятелка от 6 години. Но не това е важното.
Няма как да ти дадем съвет как да се разбирате по-добре. Единственият начин е да си изговорите проблемите, но ако отсреща не ти откликват, ние няма какво да направим. Възможно е да е фаза и ако много държиш на нея, може да стискаш зъби и да чакаш да премине. Ясно е, че всяко нещо си има граници, а къде лежи твоята, знаеш само ти.

[Cloud9]

Разбирателството е двустранен процес,но при вас ми се струва че водите монолог.Освен ако сама не се сети че прекалява с исканията си няма начин да се оправят нещата.Разговор му е майката, но без сълзи и драматургия.После идват компромисите и от двете страни.И най-важното е уважението към това,което прави другия.На нея ми се струва че й се живее и лудува макар че и според мен на 27 след 6 г връзка си е добро време за деца.Съветът ми е да седнете и да я накараш да те изслуша и да те разбере като избягваш всякакви намеци че я обвиняваш в нещо.Стискам ти палци!

[LadyDi]

На нея ми се струва че й се живее и лудува макар че и според мен на 27 след 6 г връзка си е добро време за деца.

Едното няма общо с другото. И след 6 години връзка, може да ѝ се пътува и да ѝ се обикаля, ако досега основно е учила и се е мъчила да си намери сносна работа.

[Cloud9]

Едното няма общо с другото. И след 6 години връзка, може да ѝ се пътува и да ѝ се обикаля, ако досега основно е учила и се е мъчила да си намери сносна работа.

То ми е ясно че и на 40 може да ти се щурее.Казвам само 6 години са си достатъчно за задомяване и изграждане на семейство.

Иначе трябваше да кажеш по-рано че иска деца след брака.Това не значи че не иска сега деца, а иска сигурност.Аз също не искам да имаме дете с приятеля ми преди да се оженим.Не защото мисля че ще ме зареже бременна на улицата, а защото това смятам за правилно. Изяснете си кой какво точно иска и кой на какво е готов да направи за да удовлетвори исканията на отсрещната страна. Няма проблем, който да не може да се разреши с комуникация!

[LadyDi]

То ми е ясно че и на 40 може да ти се щурее.Казвам само 6 години са си достатъчно за задомяване и изграждане на семейство.

А аз искам да кажа, че когато не се чувстваш "наживян" мисълта за деца ти е чужда. Задомяването и раждането на деца са две различни неща и трябва да се случат, когато се чувстваш готов.
Това, че 6 години си бил с някого, не означава, че трябва непременно да родиш дете, само защото се чувствате сигурни един в друг. Ако ти се пътува - пътувай, детето ще те спира (колкото и егоистично да звучи). В един момент майчинското желание ще бъде по-силно от другото. Явно при нея все още не се е обадило и в това няма лошо, и далеч не трябва да е причина за раздяла.

[els_kill]

знам че при тези караници звучи налудничаво но защо не и предложиш брак?

[ProvideR]

Наистина според мен водим монолог. Всеки си казва неговото си и до там се приключва. И двамата сме се реализирали професионално, учили сме достатъчно, изкарваме достатъчно пари, мисля и че сме си изградили прекрасен дом, но започвам да губя интерес към нея. А изгубя ли го веднъж, трудно ще го върна предполагам.
Брак НЯМА да сключа поне на този етап и тя е запозната от години с това мое желание! Не е задължително да си бракуван за някого, за да ти върви всичко по мед и масло. Не знам дали се сещате, но голяма част от браковете са сключени по изгода, а не по любов. Имам усещането, че може и в случая да е така, защото й обясних, че ще сключа брак, след като имам поне 1, ако не 2 деца, но не и преди това и тя ми каза, че докато пък не сключи брак няма да забременява. Разбирам, че иска сигурност, но и аз не съм олигофрен и да оставя на улицата бременна жена, а още повече да не се грижа за нея и детето, т.е. да е обезпечена с всичко нужно.

[LadyDi]

Не е задължително да си бракуван за някого, за да ти върви всичко по мед и масло.

Но за някои е задължително да си бракуван, за да имаш дете.
Може би там ви е проблема.

[bilqnavod]

Брак НЯМА да сключа поне на този етап и тя е запозната от години с това мое желание

Ще бъда кратка!

Жената ти го е казала: докато не сключи брак няма да забременее. Следователно, ако ти не и предложиш - няма смисъл да коментираме повече. Връзката ви е обречена.

п. с. Аз също не бих желала дете без брак.

[102]

Да, това че е тъпа мрънла трябва да е причина за раздялата.

[LadyDi]

Да, това че е тъпа мрънла трябва да е причина за раздялата.

Както обикновено, тук имаме само едната страна на историята. Не се знае какво има да каже тя

[102]

Надявах се да провокирам някой.. нещо.. съкруши ме.

[LadyDi]

Надявах се да провокирам някой.. нещо.. съкруши ме.

Мисията на моя живот

[dani4kata]

Трябва по някакъв начин да си изгладите отношенията . Кажи и всичко,което мислиш и ти тежи. Тя ако иска да разбере ще разбере ако не,не знам !

[fenastz]

Мен ако питаш изритай тоя неблагодарен търтей от живота си и си намери по-свестна жена.

Повлекани като тая нямат оправия, камо ли пък да преговаряш с тях.

Не казвам, че ще е лесно, но това е ПРАВИЛНОТО решение и не можеш да очакваш тя да го вземе (жените винаги вървят по лесното - затова ти циври и се държи като лайно)

[NissaN]

Щом ти мърмори я разкарай

[prince]

Сядате и говорите на четири очи за проблемите във връзката ви!

[Aubergene]

Ами, хайде и аз като по-дърта и на сходни години, да взема отношение... Моята ситуация е малко обърната - моят приятел иска да пътува, да приключенства, пък аз като че ли повече вече се замислям за семейство. И той като теб не иска да се жени, но за мен женитбата е официално поемане на отговорност. Явно и той мисли като теб - че няма да зареже бременната си приятелка и детето си, ама на мен не ми много харесва тая работа. И аз като теб вися малко в безвремието. Според мен на нашата възраст е много важно човек да седне и да си каже кое-как вижда в живота си, какви са му целите, към какво се стреми. Двойката трябва да е на една вълна, иначе не става. Неслучайно много хора са се разделили, не защото не са се обичали, а защото са искали различни неща по едно и също време. Жалко е, но се случва. На тази възраст другото е по-скоро "губене на време", поне според мен. Но пък и помисли, че перфектни хора няма - винаги нещо ще ти липсва с друг, нещо ще те дразни и т.н., въпросът е кое надделява. Компромисен вариант ви е да поживеете и попътувате още някоя и друга година и след това да усядате. Аз поне на този етап това съм решила за себе си, ще го изчакам още поне година, за да ориентирам накъде духа вятърът и после ще взимам сериозни решения.