Темичката на Димитър

[anonymous895156]

Тъй като Кофата тези седмици стана ааадски скучна и пишат големи умреляци, ще се абстрахирам от по-голямата част от нея тук.

[anonymous895156]

Колко е красиво да го виждаш, затваряйки очите си - цялото това сияние, нещо средно между лилавото, тъмносиньото и черното. Да се образуват лица, картини и ти... отново да си част от всичко, отново да се върнеш там, откъдето си започнал и където ще продължиш.
Да, не ми трябва разбиране - може би е защитна реакция на мозъка ми. Затова и оставям хората да са скептично настроени. Все пак всичко си има цена.
Яко е - дори и да бях луд, щях да съм щастлив, ако така знаех, че мога да общувам с каквото там контактувам. Да виждам това, което другите не виждат, и... да съм сам.
Но не съм - резонирам на свои честоти и привличам такива хора, които да ме разбират. И аз тях. Защото в крайна сметка това е най-важното - взаимният обмен на знания и информация, на ценности и мнения. На вяра и желание, на огън и лед.
Това ме подсеща за една книга "Лед и плам", на чийто главен герой искрено съчувствах. Той трябваше да отиде в руското морско училище, където да се обучава за моряк, но баща му имаше нужда от него, тъй като семейството беше многодетно, а той беше най-големият. И така, прекъснаха образованието му на 12-годишна възраст, а той заработи. Но нали все пак беше за добро?
В крайна сметка още айнщайн ни го е казал с "Теория за относителността": ако приемем, че гравитацията е едно безкрайно падане, то и животът ни е такова. Имаме един път, който ще бъде изминат за определено време. Не можем да спираме, но можем да вървим по-бързо - правейки го, понякога сме по-щастливи, но за кратко.
И... не значи ли това, че всъщност няма значение какво правим? Имаме точно набелязани пейки, на които да си починем и да се познаем с нови хора, които не можем да избегнем - все ще седнем на някоя, най-много с любопитството си да стигнем до беседка или стол.

[LHDWBD]

аре на даскалоооо

[M467]

Това име Димитар или Димитър е доста тъпо, нещо като Илко - бих те нарекъл Димитар, за да те обидя, но ти и без това се казваш така, така че повече от това няма как.

От целия форум те разбирам само аз, но ти мина на страната на злите, а освен това си и турчин, така че си оставаш сам неразбран от никого.

[anonymous895156]

Колко е приятно, да знаеш, какво е имал предвид антоан екзюпери с опитомяването <3

[Fisherman]

а митко да си турчин не е хубаво по тия земи

[EinGutesKind]

Митето ми напомня на Жоро (КумчоВълчо) и двамата някви наивни душици

[Mary_Jane_69]

КумчоВълчо е готин

[EinGutesKind]

Митето и той

[Auriss]

Колко е красиво да го виждаш, затваряйки очите си - цялото това сияние, нещо средно между лилавото, тъмносиньото и черното. Да се образуват лица, картини и ти... отново да си част от всичко, отново да се върнеш там, откъдето си започнал и където ще продължиш.
Да, не ми трябва разбиране - може би е защитна реакция на мозъка ми. Затова и оставям хората да са скептично настроени. Все пак всичко си има цена.
Яко е - дори и да бях луд, щях да съм щастлив, ако така знаех, че мога да общувам с каквото там контактувам. Да виждам това, което другите не виждат, и... да съм сам.
Но не съм - резонирам на свои честоти и привличам такива хора, които да ме разбират. И аз тях. Защото в крайна сметка това е най-важното - взаимният обмен на знания и информация, на ценности и мнения. На вяра и желание, на огън и лед.
Това ме подсеща за една книга "Лед и плам", на чийто главен герой искрено съчувствах. Той трябваше да отиде в руското морско училище, където да се обучава за моряк, но баща му имаше нужда от него, тъй като семейството беше многодетно, а той беше най-големият. И така, прекъснаха образованието му на 12-годишна възраст, а той заработи. Но нали все пак беше за добро?
В крайна сметка още айнщайн ни го е казал с "Теория за относителността": ако приемем, че гравитацията е едно безкрайно падане, то и животът ни е такова. Имаме един път, който ще бъде изминат за определено време. Не можем да спираме, но можем да вървим по-бързо - правейки го, понякога сме по-щастливи, но за кратко.
И... не значи ли това, че всъщност няма значение какво правим? Имаме точно набелязани пейки, на които да си починем и да се познаем с нови хора, които не можем да избегнем - все ще седнем на някоя, най-много с любопитството си да стигнем до беседка или стол.

[anonymous895156]

обичам дъгата

[Fisherman]

Ужас пълна гнус

[anonymous895156]

алелелелелелей

[OoVasKoO]

абе що си гепил късмета на хората?
виж раздела инф. техн.

[anonymous895156]

абе що си гепил късмета на хората?
виж раздела инф. техн.

не съм сивите бяха

[anonymous895156]

Дълго обмислях, какво да напиша, е, представете си любов и щастие.
пс детската любов е толкова сладка

[Auriss]

пс детската любов е толкова сладка

[diksi]

аха

[skornex]

а митко да си турчин не е хубаво по тия земи

+,

[Meonesssss]

Убихте му мечтите

[prince]

а митко да си турчин не е хубаво по тия земи

Ако говорише така и извън форума вече главата щеше да ти е мекица.

[Fisherman]

Ако говорише така и извън форума вече главата щеше да ти е мекица.

Да така говоря извън форума дори по лошо искаш да ти махна краката ли

[prince]

Да така говоря извън форума дори по лошо искаш да ти махна краката ли

Да, искам. Да ти дам адрес ?

[Auriss]

^ само леко с устата и задника, че съм решил да го вържа за някое дърво в парка и да боцкат срещу заплащане.

[evtimow :3]

Да така говоря извън форума дори по лошо искаш да ти махна краката ли

лол, както им говориш така на два циганина, нали се сещаш, че после ставаш на кайма за женския пазар?

ебати и жалкото подобие на бг студент, ужс