Отговор в тема
На 15.09.1919г. е роден Николай Хайтов
Николай Хайтов е роден в родопското село Яврово, Област Пловдив в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град.
Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. Става член СБНЛ - Съюз на Българските национални легиони. През 1943 завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 е войник в Пловдив. От 1946 постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство — Сапарева баня. От 1951 инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.
Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и сп."Наша родина". От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966-1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.
През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.
Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.
Хайтов би се гордял, че има тема за него в кофата на кенефпроблем.нет =]
На 15.09.1863г. е роден великият Български генерал Колев
Видният теоретик и тактик на танковия бой, участник в двете световни войни и главнокомандващ моторизираните войски на Третия райх, Генерал-фелдмаршал Хайнц Гудериан (1888-1954),ще напише: „ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа”.
Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено в 1821 г. от български преселници от с.Чоба,Пловдивска област. На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война (1885) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион. На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк. В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.
По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на І-ва конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски.Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.
На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването, главнокомандващият изтъква:"Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!”
На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.
В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, който ще бъде оглавен от директора на Института по история при БАН акад.Георги Марков.
Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич). Неговото име носи и главният варненски булевард, свързващ центъра на града с квартал "Левски". На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.
На 13.09.1943г. англо-американски самолети бомбандират България !
Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък
България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което става съюзник на страните от оста. Страната ни обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия, но отново не участва във военни действия. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища, други сгради и човешки жертви.
На 12.09.1913г. започва Охридско-Дебърското въстание !
ВМРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид.
Охридско-Дебърското въстание избухва през септември 1913 г. и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. То е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война от 1913 г. Най-напред е освободен Дебър от обединени български и албански чети начело с П. Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сръбските войски и администрация са прогонени от Струга като освобождават Охрид. Въстанието внася безпокойство в Белград и за да не се разрасне, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Пред многобройният и по-добре въоръжен противник въстаниците са принудени да отстъпят заетите градове и села.
Живеещото в тях българско и албанско население е подложено на терор от страна на сръбските власти. Дебър е разрушен от сърбите, а Охрид е реокупиран.
На снимката се вижда част от четата на Петър Чаулев !
това е за всички,които безрасъдно целуват английските заднициПървоначално написано от LHDWBD
<a><img></a>
И тея боклуци и червената армия имат паметници в София. Едните почти са я сринали, другите са я окупирали.
Welcome to the Jungle...
!!!! и Хамериканските
Атанас Лютвиев - български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
На 4 декември 1912 г. Атанас Лютвиев, заедно с около 45 видни прилепски българи, е поканен на празненство, организирано от новодошлите сръбски власти в града. Лютвиев вдига тост за победите на българската армия в Тракия, което предизвиква гняв у присъстващите сръбски офицери. Той е отвлечен в сградата на сръбското училище и е удушен, а тялото му е изгорено в пещта на училището.
Мюхте, мъчиш ли се да се докажеш с нещо?
Георги Илиев е български борец и предприемач, считан за видна фигура в организираната престъпност в България в периода на преходa на България към демокрация и пазарна икономика.
Георги е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи[1].
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. Георги Илиев в едно интервю от 1995 г. казва „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“ През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов.
Законът е закон,
но той врата в полето е
и луд е оня, който потърси там сърцето си...
Толкова ли е трудно да научиш новия ми ник? : /
да
ама,аз искам да ме наричаш с новия
трябва да ти е махнат бана вече
Твое е само това, което си изял и изпил!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
