Имам проблем и нямам идея какво да направя.Така преди около година се запознах с едно от най-невероятните и интересни момичета,които съм срещал ,всичко в нея ме караше да се чувствам щастлив ,бяхме чудесни заедно ,бяхме влюбени ,бяхме щастливи,имахме всичко ,но не й време.Прекарахме незабравимо лято,но дойде есента и трябваше да се прибирам в София,а тя беше последна година в училище ,но беше от Бургас.Решихме да сложим край на отношенията си ,когато се прибрах в София,но не спирах да мисля за нея,както и тя за мен ,говорехме си постоянно по телефона,по скайп,пишехме си постоянно,но просто беше трудно нямаше как да е така,започнахме да се караме,да не си вярваме и сложихме официално край ,казахме си ужасни думи и това беше края.Беше началото на декември,беше ми гадно ,не я чувах вече,липсваше ми ..тогава една вечер срещнах момиче,с което се бях запознал много отдавна,имахме общи приятели и чат пат си пишехме,тя също е от Бургас,но е студентка в София,имаше си приятел,но започнахме да излизаме често,говорехме постоянно,помагахме си,но останахме само приятели,аз не исках да я обърквам и да й развалям връзката.След 2-3 месеца момичето от Бургас ми се обади,че е в София ,за предварителни изпити и имала няколко часа ,преди да си тръгне и дали искам да се видя с нея,бях на лекции до късно и се освободих чак към 8 и нещо 9 .. а влакът й беше към 10 и нещо имахме 1час ,но все пак се видяхме ,беше изключително странно и неловко ,когато се видяхме само си подадохме ръка да се поздравим,бях изтръпнал целият ,не знаех какво да й кажа,както и тя на мен отначало мълчахме и само се гледахме,но започнахме да се смеем нещо и започнахме да говорим,тя се беше променила за няколко месеца както и аз ,но мина този 1час и тя трябваше да тръгва..исках да я закарам до гарата ,исках да бъда още малко с нея.. липсваше ми времето с нея,но тя отказа .. седяхме в центъра и не можехме да си кажем чао,просто се гледахме ,беше ужасно болезнено..бях влюбен в нея ,тя ме прегърна много силно и ме целуна по бузата и ми каза ,че ще се чуваме ,, усетих невероятна болка.. След този момент продължихме да се чуваме,да си пишем пак,но след известно време ,пак почнахме да се караме,но доста по кофти,обиждахме се ,крещяхме си и просто си казах,че няма смисъл ,развалихме всичко което имахме .. сложих край!! Но тогава другото момиче,пак се върна в живота ми ,започнах да излизам постоянно с нея,минаха седмици,прекарвахме всяка една минута заедно ..започнах да имам чувства към нея,но вече идваше началото на лятото,щях отново да работя в Приморско,а тя се прибираше в Бургас,каза й ,че не толкова далече Бургас - Приморско ,че ще се виждаме и тя се съгласи с мен,отидохме в Бургас ,но тогава видях другата и не знаех какво да направя,момичето което ме караше щастлив беше до мен,а момичето което ме нарани стоеше и ни гледаше ,нямаше как да не я поздравя .. тя ме прегърна отново нарочно явно ,, и моето момиче се обиди,, започнахме да говорим и се оказа ,че и 2та ще работим в Приморско ,,след това се скарах много с приятелката ми ,тя не ми вярваше мислеше,че ще бъда пак с бившата и се разделихме.. ,но онова момиче е излъгало нарочно нямаше да работи в Приморско,,и така ми мина цяло лято загубих и 2те момичета ,но сега съм в София .. преди 1 месец се видях с М. (тя е момичето от Бургас ,което учи в СОфия) и си дадохме отново шанс,бях истински щастлив отново ,сутрин се събуждах до нея,вечер заспивах до нея,бях на 7то небе,докато не дойде време да почват студентите от 16 септември..Т. се оказа ,че са я приели в София и живее вече в Студентски ,започна да ми се обажда ..М. се сърдеше ,започнахме да се караме..и си дадохме време ,да реша какво искам,а аз наистина не знам какво да направя. Т. беше момичето с което се чакахме толкова време да бъдем отново заедно и сега тя е тук живее до нас ,, имахме толкова мечти.. но от друга страна тя ме нарани ,а М. не, тя беше до мен ,както и аз до нея ии просто съм тотално объркан и не знам разбирате ли не знам какво да направя няма как да ми помогнете ,но поне някакви съвети ми дайте ,защото буквално се побърквам ..