Странно е колко ми е объркано всичко. Чувствам се... и аз не знам как се чувствам. Имам един адски добър приятел, с който се познаваме от 5 години и за всичкото това време, аз го харесвах, той ме харесваше, но така и така нито аз му казвах нито той на мен. Дойде един период, дето аз се бях заблудила с един глупак, и въпросното момче чак тогава се сети да ми каже, че ме харесва. Аз си мислех, че нищо нямам към него, все пак 3 години исках да ми обърне внимание, но той се дърпаше или може би бяхме твърде малки за това. Споделяме едно хоби, което ни сближава страшно много. Та разделих се с другия и кой откъде е. С моя най-добър приятел не спряхме да си общуваме, колкото и време да минаваше. Да, карали сме се, но пък винаги сме си били близки. И сега след всичките тези мигове прекарани заедно, някак си ми е странно. Не знам и аз как да го опиша. Понякога се държи като пълен идиот пред много хора(не с мен), но като сме си само двамата е повече от невероятен. С всички се държи нормално, с мен се държи перфектно, излизали сме няколко пъти. Плакала съм за него, и мисля до някаква степен, че имам нещо към него, но не знам това от приятелството ли е или е нещо друго, но просто не мога да го опиша. Главния проблем е, че имам друг приятел от доста време, с който нещата не вървят много, особено в последните месеци... И аз не знам вече, какво всъщност се случва, защото понякога ми се ще просто да зарежа и двамата и да се отдалеча от тях, но това ще бъде глупаво и детско. Ако пък остана с настоящия, силно се съмнявам, че ще останем заедно още дълго. Не знам, не знам. Чувствам се страшно неспокойно и нервно и несвързано. Все едно съм някаква бомба със закъснител и представа нямам кога ще избухна... не знам и аз... супер странно е... или глупаво.. или детинско... или и аз не знам...