Едната дума

[newdivide]

По принцип никога не съм писал за любовта нещо, това стихотворение ми беше първият път. Имам и още едно, но ще го публикувам по-късно.


Едната дума


Една е думата, която вечно ще живее в нашите сърца,
Една е думата, която вечно ще крепи душата ни,
Една е думата, която вечно ще показва близостта,
Една е думата, която вечно ще държи света.

За нея хората живеят,
За нея са готови и да си заминат,
Тя променя всичко в нас,
Тя ни прави по-добри.

Една е тази дума,
Една – за цял живот.
Живеем и умираме за нея,
Една е ... любовта!

[NissaN]

Може и да е бензинът а не любовта.

[b0nBoNeVa]

Ами не съм експерт, но не ми допада особено, без да се обиждаш. Първо: избери си дали ще има рима или ще е със силабическо стихосложение (като в народните песни без рима). Това е важно защото ако го прочетеш съм сигурна, че ще те издразни поне мъничко липсата на такава. Второ - трябва ти ритъм. Бърз урок: Силабическо стихосложение е на всеки ред на дадено лирическо произведение да има по равен брой срички. Вземи което и да е стихотворение на Ботев и ще видиш, че е така. Няма значение. Ако не искаш да използваш рима то поне трябва да се стараеш при това условие да няма проблеми. В "На прощаване" защо мислиш на всеки втори ред се казва "майко", "мале" и т.н.?
Причината да се подсетя за това е фактът, че в първото ти четиристишие има 20 срички, 18, 18, 16, а в следващия ред изведнъж някакви си мижави 9.
И трето - ако не харесваш дадена тема по-добре недей да започваш. Речта ти ще звучи неестествено, каквато и ще бъде, затова по-добре си помогни сам и си избери някоя, която ти допада. За това не съм много сигурна дали съм те разбрала правилно, но аз да си кажа. Иии имай предвид, че ако пък все пак искаш да пробваш този жанр аз мразех романтиката, но преди седмица с първата ми романтична работа си спечелих конкурс... Така че пробвай нови неща ако си любопитен, експериментирай.
И отново казвам - не се обиждай, това е градивна критика

[sashinka95]

Поезията преди да се пише, се чувства.На мен в тома стихотворение ми липсва твоето лично преживяване на написаното. Така го заприличва на поредното клише. Казвам ти го като пишещ човек. Това, за което става дума в предишното мнение не е толкова важно ако думите носят силата на чувството.