- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Спори ми се с някой
Такива задължения към чуждите животи смятам, че можеш да имаш само докато си част от обществото. Смятам обаче, че ако се отказваш от живота си, се отказваш и от обществото, така спираш да носиш отговорност за другите.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Няма значение ти от какво се отказваш, имат значение единствено последиците. А те са, че ще съсипеш нечии невинен живот. Дори и да не ти пука, това пак ще е факт.
Как така имат значение последиците? Последиците могат да те касаят приживе. За мъртвеца не мисля, че нещо е от значение. Лишавайки се от живот, дори фактът, който те надживява, спира да те касае.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Той не те касае след като се самоубиеш, но преди това би трябвало да те е спрял. Имах предвид последиците за зависимите от теб хора, не за теб самия.
Тъй като е абсурдно да приема, че може да се даде обективно мнение по този въпрос, защото в крайна сметка 'оправдаването' на чуждите действия изисква категоризирането им, което пък от своя страна е нелепо в случай, че под въпрос е решение, което засяга единствено индивида, извършващ въпросните действия, мисля че няма да сбъркам твърдейки, че мнението на когото и да било ще има ясно изразен аромат на аки.
Така.
Не бих се самоубил, 'щото ми се живее и ме е шубе (което е крайно нерационално, но да приемем, че съм страшен филантроп и ме е страх какво ще се случи с човечеството без обаятелната ми персона). Ще е хубаво и близките ми хора да са на същото мнение (за мен и човечеството, де)
По темата :
Бих изписал някой ферман, но нито на вас ще ви се чете, нито на мен - пише. Не намирам причина нещо да съществува, следователно ми е трудно да измъдря и причина против това нещо да спре да съществува. На хората това им трябва - причини. Само дето ако ги погледнеш отстрани всичките са едни такива ... мишо живее за да се тъпче и ебе, пенка за да си отгледа лапето и прочие. Та в крайна сметка излиза, че ако търсиш смисъл в живота, то той е в тривиалните стремежи и емоциите. Самоубивайки се декларираш, че обръщаш гръб на това, което те движи => е абсурдно и да се аргументирам против самоубийството използвайки доводи в 'подкрепа' на живота.
Това обаче не означава, че не го намирам просто за опит да се измъкнеш от обществото. Което е разбираемо, но мисля че има и по-добри начини.
Изписаното е учудващо безполезно, ама ми беше скучно.
Като фанатичен максимизатор на кламери не съм съгласен с това! Ето моя подход:
Ако при самоубийството на човека довежда до повече expected value на бройка кламери във Вселената, тогава е правилно и желателно да се самоубие. В противен случай е неправилно да се самоубива.
Нз какво говорите, ама не съм съгласен с вас!
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Такам, понеже ся си изпих кафето
ще му ползвам ефекта докрай.
Причина за самоубийство и каква следа оставяш след себе си.
Причините на човек, да сложи край на живота си, са много и различно-погледнати от всеки един човек. "Оттенъка" на "проблема", придобива своя нюанс, в случай на развитието на дадено събитие и поглесът, през който е видяно то. До точност пълно разбиране на чуждия житейски проблем, няма, затова когато ни се сервира загубата на някой близък, или дори не-толкова, човек, ние не знаем как да реагираме в първите секунди, когато мозъкът ни асимилира току-що поднесената информация. Защото причините могат да бъдат много, и несъзнателно ние изведнъж се ровим във всички тях и едновременно "спираме" за някакви си милисекунди.
Когато обаче предсмъртното писмо остави своето послание добре-представено, или отчасти, вече можем да кажем 2-3 думи за случката. Можем да отсъдим грешка или не, е дадено вече взето решение, но нашето отсъждане ще промени само гледни точки, а не ситуация. За което е безмислено. Защото точности няма, тоест ако самоубиецът е бил между дилема, и в края на краищата е избрал нещо, но не напълно, може причината за посягането към собствената си плът да е другата страна. Общо взето, хората казват че е минало вече, и нямат какво да допълнят, защото стъписването им обърква главиците и те се чувстват безполезни със собствените си мнения по темата, но изпитват дълбоко състрадание към близки и дори към починалия по собствено желание.
Смъртта, разбира се, се приема тежко, особено когато починалият има семейство и добри приятели, дори когато причината е що-годе ясна, част от подсъзнанието на тези хора, че дори самото съзнание, не им прощава под някакъв вид, задето така решил. Тоест, уж варианти много-а сякаш този човек е показал пречупен дух, който лесно не се приема за отговор на каквото и да било. Малко животни в природата са способни на самоубийство по собствено желание, ето защо то е прието като нещо не-както-трябва у хората, като фабрична "грешка", че се цепиш от главната теория, дойдох, видях и победих, тоест че предаването не е нищо повече от загуба, но знае ли човек, може да е и другото.
Тая тема е много мека като ония бонбони маршмелоус, затова не мога да отсъждам до точност своето мнение, или поне до някаква такава, защото в крайна сметка сам избираш как да направиш разни неща, но и понякога не си способен на избор, а просто нещо те води в една определена посока. Затова не мисля, че трябва да се съди някой, за взети решения по негов собствен избор, дори да изглеждат най-глупавите и безполезни, защото чуждата паничка е интересна, ама като опре до нашата?
http://en.wikipedia.org/wiki/Trolley_problemThere is a runaway trolley barrelling down the railway tracks. Ahead, on the tracks, there are five people tied up and unable to move. The trolley is headed straight for them. You are standing some distance off in the train yard, next to a lever. If you pull this lever, the trolley will switch to a different set of tracks. Unfortunately, you notice that there is one person on the side track. You have two options: (1) Do nothing, and the trolley kills the five people on the main track. (2) Pull the lever, diverting the trolley onto the side track where it will kill one person. Which is the correct choice?
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Успях ли да позная, че максимизацията беше за максималното благо?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Зависи от това дали човечеството ми носи кламери, неясно е. По-скоро бих избил цялото население на Земята за да владея света сам и да използвам всичките ресурси на света да пълня Вселената с кламери!
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Колко кламери ще ти трябват?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Безкрайност!!! >:}
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Ако ги добавяш по 10, ще ми дадеш ли по 1 от всеки 10?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
може да имаш колкото си искаш, моята цел е да има кламери във Вселената, не ме интересува като чия собственост са обозначени според човешкото общество
мечтата ми е цялата Вселена да е пълна само с кламери и нищо друго, за целта ще трябва да унищожа всички звезди, планети, хора и накрая себе си
тажно
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Е така не се чувствам удовлетворен.
Почвам да ти конкурирам кламерите с кабърчета.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
АВЕ ЕЙ!
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
АВЕ ЕЙ!
схизуфреня
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.