Такам, понеже ся си изпих кафето
ще му ползвам ефекта докрай.

Причина за самоубийство и каква следа оставяш след себе си.
Причините на човек, да сложи край на живота си, са много и различно-погледнати от всеки един човек. "Оттенъка" на "проблема", придобива своя нюанс, в случай на развитието на дадено събитие и поглесът, през който е видяно то. До точност пълно разбиране на чуждия житейски проблем, няма, затова когато ни се сервира загубата на някой близък, или дори не-толкова, човек, ние не знаем как да реагираме в първите секунди, когато мозъкът ни асимилира току-що поднесената информация. Защото причините могат да бъдат много, и несъзнателно ние изведнъж се ровим във всички тях и едновременно "спираме" за някакви си милисекунди.
Когато обаче предсмъртното писмо остави своето послание добре-представено, или отчасти, вече можем да кажем 2-3 думи за случката. Можем да отсъдим грешка или не, е дадено вече взето решение, но нашето отсъждане ще промени само гледни точки, а не ситуация. За което е безмислено. Защото точности няма, тоест ако самоубиецът е бил между дилема, и в края на краищата е избрал нещо, но не напълно, може причината за посягането към собствената си плът да е другата страна. Общо взето, хората казват че е минало вече, и нямат какво да допълнят, защото стъписването им обърква главиците и те се чувстват безполезни със собствените си мнения по темата, но изпитват дълбоко състрадание към близки и дори към починалия по собствено желание.
Смъртта, разбира се, се приема тежко, особено когато починалият има семейство и добри приятели, дори когато причината е що-годе ясна, част от подсъзнанието на тези хора, че дори самото съзнание, не им прощава под някакъв вид, задето така решил. Тоест, уж варианти много-а сякаш този човек е показал пречупен дух, който лесно не се приема за отговор на каквото и да било. Малко животни в природата са способни на самоубийство по собствено желание, ето защо то е прието като нещо не-както-трябва у хората, като фабрична "грешка", че се цепиш от главната теория, дойдох, видях и победих, тоест че предаването не е нищо повече от загуба, но знае ли човек, може да е и другото.
Тая тема е много мека като ония бонбони маршмелоус, затова не мога да отсъждам до точност своето мнение, или поне до някаква такава, защото в крайна сметка сам избираш как да направиш разни неща, но и понякога не си способен на избор, а просто нещо те води в една определена посока. Затова не мисля, че трябва да се съди някой, за взети решения по негов собствен избор, дори да изглеждат най-глупавите и безполезни, защото чуждата паничка е интересна, ама като опре до нашата?