Момчето, което обичам...

[lovefaithx]

Здравейте! Искам предварително да благодаря на тези, които ще коментират темата и ще ми дадат съвет. Не знам точно откъде да започна с историята си, защото тя е прекалено дълга, а аз не искам да изпадам в подробности за личния си живот. Досега съм минала през много неща, въпреки възрастта си, и наистина мога да кажа, че се наложи да порасна прекалено бързо, за съжаление... Аз съм такъв човек, който може да помогне и да даде съвет на всеки, който има нужда, но когато аз отчаяно се нуждая от това, не мога да го направя за самата себе си. Както и да е, ще започна от това, за което е и самата тема: Преди година се влюбих в момче, в което най-малко очаквах. През цялото време се надявах нещата да потръгнат добре и да сме заедно, но това така и не стана. Правех всичко от моя страна, за да се получи, не помня точно колко пъти наранявах и пренебрегвах себе си, насъбраха ми се прекалено много неща през този период от време. Аз наистина го обичах и все още го обичам. Когато всичко започна миналата година, аз дори не знаех, че ще се превърне в нещо толкова важно нещо за мен. Проблемът беше и все още е, че той си пада голям женкар и винаги се старае да изпъква, като се прави на ''лошо момче'', но цялата му тази маска изчезваше, когато се говорехме и се усмихвахме един на друг. През останалото друго време, обаче, сърцето ми се късаше щом го видех с някое момиче, което носи 100 инча грим и е разголена, да му виси на врата... Не знам защо точно, когато сме се засичали в училище- той с някое такова момиче, а аз с приятели, не е спирал да ме гледа. До преди 4 месеца се надявах, че може би той ще се осъзнае поне малко, но... За последно го видях в края на юни и знаех, че от другата учебна година ще се премести в друго училище, но дори не ме погледна. Все още си спомням момента, когато двамата се разминахме на няма и метър разстояние, а той не се обърна. В същия ден вечерта разбрах, че той си има приятелка и е тръгнал с нея няколко дни преди това. От тогава не сме се виждали и на мен ми е адски кофти... Много исках дори и да не сме заедно, то поне да му помогна да стане нещо по-добро. Обичам го безкрайно много. Има вероятност през 2014 да замине за Лондон. Въпреки че ми се къса сърцето, се старая да гледам от позитивната гледна точка на нещата, че може би ще му повлияе добре и че ще престане да взема ''пример'' от компанията, в която се движи. Така и не разбрах дали има чувства към мен след всички наши спомени. Приела съм всичките му недостатъци, именно защото го обичам толкова много, но това с останалите момичета ме нараняваше. Знам, че с времето всичко ще отмине, както и чувствата ми. По принцип съм позитивен човек и знам, че живота е пред мен. Но в момента всичко свързано с него и самият той, ужасно ми тежи. Единственото нещо, от което ме е страх е това, че след време, ако той осъзнае всичко това, ще се върне, но аз няма да имам същите чувства, а не искам отново да преживея всичката тази болка. Моля, дайте ми съвет какво да направя.