Здравейте съфорумци, много ми се искаше и реших да споделя с вас, защото започна много да ми натежава. Вече съм в 12 клас и скоро навърших 18. Мисълта, че скоро ще трябва да бъда самостоятелна и да се сблъскам с живота, така както никога до сега ,меко казано ме плаши. Не искам да го възприема и отказвам да повярвам, че дойде и моето време да порасна. Преди все си казвах има време до 12 клас и до вземане на решение какво да уча и къде. Но ето, че този час настъпи и за мен. Другият за мен проблем е, че много свикнах с моя клас, чувствам ги близки и не искам да се разделяме, не искам и да си мисля, колко много ще плача в дните около бала а и след това. Знам, че съм много емоционална и ако не съм супер щастлива и ухилена до уши, ще съм разплакана, сякаш за последно. Чувствам, че един цял период от живота ми си отива и идва нов, а не искам това да се случва. Нямам усещането, че съм голяма, чувствам се все още дете а и изглеждам така хората, които не ме познават често ме мислят за по-малка. И само като си помисля за това време догодина и ми се доплаква. Знам само, че в съзнанието и сърцето си, в собствените си представи аз ще си остана дете. Никак не ми се иска това време да си отива и съм наясно, че то ще бележи живота ми завинаги, трудно ми е да осмисля случващото се сега а с идването на пролетта, нещата ще стават и по-зле.