Да, разбира се.
Обаче главното тука е, че ти липсва фантазията в реалния живот. Ти сама си създаваш образа в главата, създавайки го в някой паралелен свят, който е на една ръка разстояние, ама не можеш да преодолиш границата.
Нормално е, защото всеки човек има нещо от себе си за допълване и сме склонни да наречем много неща "парченца от пъзела", най-вече тези, които ражда само и единствено нашата глава.
Същото е и когато се запалиш по някоя книга, в героите и случката й. Но нищо от това не е реално, макар че е хубаво да си помечтае човек, но лесно се сливат двата свята, хубаво е обаче да се вкусва от всичко, по малко, по едно и също време.