Аз не вярвам в тези връзки. Не мисля, че са пълноценни. А за мен лично нещо, което е непълноценно... не става просто. Не мога да си представя как няма да виждам приятеля си повече от два дни седмично, да не говорим с месеци да не се виждаме. Няма как. Изглежда ми все едно да се самозалъгвам, че имам връзка. Примерът на Ина, в който тя разказва за нейната връзка София-Пловдив ми се струва до някъде приемлив като се има предвид, че пътуването не е дълго, билетът с намалението за учащи е около 5лв и си е съвсем ок да се пътува всяка седмица. Но дори в това има минуси. Стидентски живот. Отвсякъде оферти за купони, напивания, излизания и не знам си какво. Събота и неделя също. И някак... се налага да избираш... примерно или рожден ден на твой колега, или да се прибереш при гаджето. И това би ми тежало, ако поддържах такава връзка. Не бих искала да избирам между колеги(приятели) и гаджето ако аз бях отсъстващата или пък ако той е отсъстващия постоянно да ми се иска да е тук и той да се разкъсва.

Имам една близка колежка, която има приятел от 3 години, тя вече 2ра е в София. Той не е. Поддържат си отношения, тя ходи, той идва, ок. И какво.. събота и неделя... има нещо, което сме си организирали, дали ще е купон, дали ще е рожден ден на някоя от компанията... тя често пропуска. Защото иска да е с него. И в един момент... тия неща натежават.

Физическият контакт също е много важен. Прави ти се секс... седмица, две... месец.. после прекарвате един уикенд заедно и се опитвате да наваксвате. Е, не става.

Връзката от разстояние, според мен, има смисъл само ако е за много кратко време и после има как да се съберете заедно. Примерно някой заминава за 2 месеца в друг град по работа. Ок. После се връща и всичко си е наред. Ама някакво... неясно бъдеще... да се виждате през 2-3 месеца... Не е връзка за мен това.