Първо искам да кажа, че правя темата с цел не да изкажа някакъв конкретен личен проблем, а да се опитам да заформя дискусия относно връзките от разстояние. Въпросът е дъвкан и дъвкан, това ми е ясно, но все пак искам да чуя мнението ви. В момента няма как да съм много обективна по въпроса, предвид че съм в такава връзка, което ме и накара да пусна темата. Въпросът ми е чисто и просто - могат ли според вас да съществуват такива връзки? Намират ли се изобщо положителни страни от цялата ситуация? Какво е нужно на една такава връзка, за да продължи? Вярвате ли, че "очи, които не се виждат, се забравят"?

Подтикната съм към тези въпроси именно от това, че, както казах по-горе, в момента съм в такава връзка. И ми е адски трудно, няма да лъжа. Понеже съм дървен философ започнах да разсъждавам по темата. Винаги съм била против тези взаимоотношения. Е, може би не чак крайно, но съм си казвала, че едва ли бих се замесвала в подобно нещо. Да, ама ми се случи. Между нас всичко е прекрасно, обичаме се и т.н., даже никога не съм била по-щастлива, но нещо ме гложди отвътре. Имам чувството, че твърде много неща ще се променят. Дали любовта между двамата е единственото нужно, за да може връзката да продължава? Какви пречки се появяват и непреодолимо големи ли са? Не е ли мазохизъм цялата тази работа, да не кажа чак психически и физически тормоз?

Абе, нека поразсъждаваме по въпроса, че съм на такава вълна. :Д