Отговор в тема
Здравейте! Това е новата ми история, или да кажа поредната нова история. Никога досега не съм завършвала предишните си истории, но ще се постарaя с тази да е различно. Дано ви хареса!
Нощта спускаше черните си воали над града. Наоколо беше тихо, всичко бе заглъхнало. Всяко животинче вече спеше, а хората сигурно вече бяха на втория си сън. Беше може би към 02:30 ч., краят на август. Усещаше се хладният дъх на наближаващата есен. Листата бяха почнали малко по малко да се обличат в златисто-кафявите премени.
Седях на една пейка. Запалих цигара. Обичах да стоя на тази пейка, когато навън няма никой друг. Тишината ме обгръщаше, изпиваше всеки възможен звук. Сливаше се с тъмнината в една перфектна хармония. Чувствах се спокойна, уютно, като у дома.
Издишах гъстия дим. Той прие някаква форма за част от секундата и се разнесе във въздуха. Вятърът мина през мен и ме накара да потрепна. Чуха се стъпки. Някоя котка може би. Не, тези бяха по-настойчиви, по-тежки. Надигнах се леко и се огледах, но единственото, което виждах, бяха едвам мъждукащите светлини на уличните лампи.
С всяка изминала секунда стъпките се чуваха все по-ясно. Тогава видях силует точно пред мен. Той спря. Знаех, че ме гледа. Помислих, че пак ще е някой полицай, проверяващ деца, нарушаващи вечерния час. Силуетът се приближи с още една крачка напред. Вече можех да усетя силната миризма на борови клонки, смола и афтършейв. Той седна на пейката до мен. Усетих как извърна глава към мен, но въпреки това нямах смелостта да се обърна. Чух как издиша тежко. По това разбрах, че беше мъж. Мръднах встрани почти незабелязано.
- Прекрасна вечер, а? - каза той, преглъщайки шумно слюнката си.
Не отговорих нищо, което го насърчи да продължи да говори.
- Имаш ли огънче? Трябва да запаля една.
С периферното си зрение видях как маха голямо листо от рамото си и го хвърля пред себе си.
Харесва ли ви? Да пускам ли следващата част?
Имаш талант!Стана ми интересно
Ако искаш продължи
Продължи!
Какво те кара да не си довършваш историите?
Случайно инициалите ти да са Г.М.?
"As every cat owner knows, nobody owns a cat" - Ellen Perry Berkeley
Първоначално написано от Chacho
Не.
Случайно инициалите ти да са Г.М.?
заглавието мяза на стокхолмsкия sиндром, 'дет' жертвите на kidnapping sе влюбват в похитетеля sи :Д
но иsкам продължение!
Тъкмо му става интересно на човек и тя спира.
Това!
Ооо, много се радвам, че Ви хареса! [sun] Тази част ще е малко по-дълга, но ако я съкратя на две отделни, ще се изгуби ефектът.
Бръкнах в джоба на коженото си яке и почти веднага напипах запалката. Извадих я и му я подадох, като се стараех да не го поглеждам. Усетих как я пое от ръката ми и как изщрака с нея. Когато издиша, си позволих да го погледна, но тъмнината закриваше лицето му. Той също се обърна към мен. Подаде ми обратно запалката. Взех я и я върнах в джоба на якето си.
- Май не обичаш да говориш много, а?
Гласът му беше тежък и дрезгав. Със сигурност беше по-голям от мен поне с 4-5 години. Отново не отговорих. Само издишах малко по-силно отколкото беше нужно. Гласът ми го провокира да продължи да говори.
- Мога ли да видя лицето ти?
Учудих се и в същото време се стреснах от въпроса му. Той се обърна настрани и започна да рови в раницата си, която не бях забелязала по-рано. Това беше моментът - трябваше да се махна оттук. Станах и понечих да хукна, но тогава усетих как някой стисна ръката ми. Обърнах се. Той се беше изправил и насочи някакво фенерче срещу лицето ми. Това ме накара да закрия очи с другата си ръка.
- Красива си - каза и угаси фенера, - мога ли да те целуна?
- Какво?! Не!
Опитах се да изтръгна ръката си от неговата и о, чудо, успях! Хукнах накъдето ми видят очите.
Бягах може би 1-2 минути с всички сили, което ме изтощи. Спрях, погледнах назад и когато установих, че го няма, подпрях длани на коленете си и издишах тежко.
- Бързо бягаш...
Побиха ме тръпки. Той беше тук, беше ме настигнал и сега ме изпиваше с поглед. Нямах сили да изпищя, исках да избягам, но краката ми отказваха да ме послушат. Усетих силната миризма на борови клонки, смола и афтършейв отново. Обърнах се и го видях. Чух как тихо се смее, а после изведнъж млъкна. Приближи се и силуетът му се открои. Хвана ръцете ми и ме блъсна в стената на близкия блок. Опитах се да изпищя, но той запуши устата ми с ръка. После я махна и вместо нея завърза някакъв парцал. Доближи лицето си до моето. Можех да усетя дъха му. С ръцете си разкопча копчетата на дънките ми и дръпна ципа. Борех се, но не можех да се измъкна от лапите му. Смъкна дънките и бельото ми. Опитах се да изпищя, но мръсният парцал заглушаваше всеки мой звук. Видях как разкопчава копчето на своите дънки и как ги смъква, заедно с неговото бельо. Погледна ме и притисна ръка в гърлото ми. Бях девствена, не можех да му позволя да го направи, но в същото време не можех и да направя нищо.
Усетих как проникна в мен. Изпищях, но не бе достатъчно силно. Той държеше ръцете ми опрени в стената и хапеше гърлото ми, оставяйки големи смучки. Мамка му, колко много болеше...
а) не sе прониква толкова леsно в девsтвена, оsобено ако е наsилsтвено
б) не пиши sмучки :s звучи детsко; пиши sинини, ддз
в) Мамка му, колко много болеше... = махни т'ва от текста си
като цяло, хубаво е да опишеш/внесеш някаква част от изнасилването в историята, но не я описвай цялата.
талант.
Загуби ме. Трагична идея. Изтъркан сюжет. Прилича на секс разказ. Можеше да тръгне в съвсем различна посока. Описанията са сравнително добре. Но не усетих страха на момичето. Всичко се случи прекалено бързо. Трябваше да наблегнеш на него.
Съвет!
Ако не искаш да останеш на ниво секс разкази без никаква стойност, то научи, че не е нужно да бъде описано проникването и т.н. Накарай ни да си го представим!
П.С Жалко, че не тръгна в съвсем друга посока.
Момиче не си в ред, но таланта ти заслужава куплет по-късно може и аз да се включа, но засега така ще приключа
Пъшкаше и стенеше в ухото ми. Притискаше ме толкова силно в тухлената стена, че усещах как тухлите се отпечатват върху гърба ми. И въпреки цялата близост между нас, не можех да видя лицето му. Единственото, което се открояваше от тъмния му силует, беше един голям белег на лявата му ръка.
Нямах сили да остана права и в мига, в който махна ръцете си от мен, се свлякох на земята. Той приклекна до мен и повдигна с пръст брадичката ми. Доближи лицето си до моето и ме целуна. Блъснах го, но той не помръдна. Бях прекалено изтощена, за да приложа каквато и да е сила. Наведе се още малко напред и прошепна в ухото ми:
- Благодаря ти. Прекарах си страхотно.
Изправи се. Дръпна ципа на дънките си и с тих смях се отдалечи. Проследих го с очи, замъглени от сълзите, напиращи да се отронят. Отвързах парцала от устата си и го стиснах силно, сякаш по този начин щях да причиня болка на онзи мъж. После го захвърлих пред себе си и обгърнах лице в длани. Заплаках.
-----------------------------
Минаха няколко седмици откакто бях изнасилена. Вече бях по-добре, шокът почти бе отминал. Имах нужда да го споделя с някого, за да почувствам облекчение, но нямаше с кого. Живеех само с баща си, а ако кажа на него, ще започнат хиляди въпроси и ходене по лекарски кабинети и разни изследвания на психиката. Затова таях това нещо в себе си и с времето ставах все по-затворена и необщителна. Трябваше да направя нещо, за да спра да мисля за това. Но не знаех как. Затова потърсих помощ в интернет. Попаднах на един форум, където много хора споделяха проблемите си и им се оказваше нужното внимание и помощ. Аз също споделих своята история и само час по-късно получих отговор, който гласеше "Здравей. Първо искам да споделя моето съчувствие за това брутално вандалство от страна на мъжа. Преди години ми се беше случило същото. Бях объркана... точно като теб. Бях в шок. Месеците, прекарани в терапия, не ми помогнаха. Тогава се посъветвах с най-близкият човек, който имах - сестра ми (Бог да я прости). Тя ми каза, че ми трябва някой, който да отвлече вниманието от травмата... някой приятел, който да е повече от приятел. И аз я послушах. Регистрирах се в сайт за запознанства и се запознах с един мъж. И този мъж осмисли живота ми. В момента стои в другата стая и гледа двумесечното ни бебе. Това е съветът, който ти отправям. Дано се справиш, миличка.
Поздрави!".
Тя беше права, може би имах нужда да почувствам близостта на някой друг. И реших да постъпя като нея.
Имаш талант! Хайде, искам продължениеее!
Оф не слушай хейтърските коментари. Какво като една част е секс история - точно за това е по-интересно. Продължавааааайй
Да.. Махни ги хейтърите, ние тука сме ти фенове
http://www.teenproblem.net/forum/sho...B2%D1%8F%D1%82 Ето я другата ми история. (: Надявам се да ти хареса. (:Да.. Махни ги хейтърите, ние тука сме ти фенове
Харесва ми и продължавай интересно е.
Още!
Добре започна. Обаче и аз не успях да усетя страха на момичето, нито преживяванията и. Много бързо навлизаш от едно измерение в друго, нещата се случват прекалено бързо и липсват подробности.
И другата ти история е интересна, ама довършвай ги де! Отдава ти се да пишеш, а на колко си?
много силна история
На 15.И другата ти история е интересна, ама довършвай ги де! Отдава ти се да пишеш, а на колко си?
Радвам се, че ви харесва. (: Тази ще е малко по-къса, но се надявам да няма проблем. (:
Влязох в Google само 15 минути след като прочетох отговора на онази жена и написах в полето за търсене "сайт за запознанства". Влязох в първата обява и се заех с регистрацията. Изискваха се доста данни, дори телефонния ми номер, който уж щял да е видим само от мен, но да видим какво ще стане.
Не минаха и 5 минути, а вече потвърдих имейла, с който се бях регистрирала. Попълних допълнителните данни към профила и качих една единствена снимка колкото да се вижда кой притежава профила.
Не след дълго вече получих първото си съобщение. Беше от мъж на 39 години. "Сериозно?!" - помислих си, но все пак отворих съобщението. Обичайното "здравей, как си". Имала съм регистрация в друг сайт за запознанства преди време, но го закриха. И там единственото, което ти пишеха, бяха въпросите "как си" и "какво правиш" + някоя лигава емотиконка. Не отговорих. Изтрих го и се разрових из профилите на потребителите. Не е за вярване колко много лесни момичета имаше тук. Май аз бях единствената, която не показва нищо друго освен усмивката си на снимките си. Оп, получих съобщение! Отворих иииии ... да, пак от мъж доста над моите години. *Изтрий!*
Изглежда няма да е толкова лесно, колкото си мислех...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
