- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Майка ми и приятеля и...-_-
Здравейте,от 3 години живея в Америка и родителите ми са разведени,майка ми от 2г.си има приятел,които не живее при нас.Така:..преди тя да си има приятел всичко беше перфектно!Но всичко тотално се промени когато той се появи -_- просто не мога да го приема!На майка ми имам чувството,че изобщо не и пука за мен,ходи при него при всеки нейн почивен ден и не сме излиза като майка и дъщеря и изобщо не ми обръща никакво внимание и не се интересува от мен.Сега някои ще кажат да поговоря с нея,че съм голяма и т.н. Да,говорила съм с нея много пъти и тя казва,че никой не ми е искал мнението по въпроса.Казах и,че искам да се върна в България,защото явно съм и в тежест.Тя с отговора си направо си ми каза 'прав ти път'.Просто се чувствам адски самотна и неразбрана!Някой ако може да ми даде съвет,защото наистина не знам какво да правя??!!
Не знам дали е така, но е възможно малко да преувеличаваш.Това е майка ти все пак, не би те изоставила.На колко години си?
Мисли и за щастието на майка си.
На 17 съм.И не,не преуваличавам.Казвам нещата както са,на много хора не им се вярва,но е така!И аз никога ме съм си го помисляла,че може да се случи-но ето![]()
Всъщност, съм сигурна, че не преувеличава.
Имам приятелка. Родителите и се разведоха, майка и си намери приятел. Откакто го хвана него, в началото на връзката им, тя ИЗОБЩО не обръщаше внимание на дъщеря си. Това лято се заговорихме по въпроса (аз, майка ми, момичето и нейната майка), защото сме близки приятелки и 4-те, и майка и потвърди факта. Дори заяви, че е страшно засрамена от случилото се, но просто е била като в транс. Каза, че това е бил периодът, в който дъщеря и изобщо не е имала майка.
Мисълта ми е, че ако майка ти е на 40+, може би се страхува, че няма да намери някой друг след въпросния и се е вкопчила здраво в идеята за него. Това плюс обсебващото желание на майка ти да е щастлива след проваления си първи брак, със сигурност играе огромна негативна роля върху ролята и на майка.
Не мисля, че има какво да направиш. Потърси приятелка другаде. Остави майка ти да се осъзнае сама.
А защо като ти казва " прав ти път" наистина не се прибереш в България? Или поне да й покажеш, яе имаш сериозни намерения да го направиш, ако не се осъзнае. Може би така ще се усети, яе може да те загуби и ще й се върне разума. Иначе DisappointedDreamer е права.
Казвала съм и,че имам сериозни намерения,но на нея все не и се вярва!надявам св като се върна в България наистина да се осъзнае ;(!Благодаря за съветите.
Защо повечето, които прочетете някаква по-сериозна тема, казвате че авторът/авторката преувеличава? Вие не негово/нейно място ли се намирате?
Виж, мила, наясно съм, че не преувеличаваш. И аз имам приятелка, както по-горе някой беше написал, чиято майка не само не се интересува от нея, ами се държи с нея като с боклук. Щом си говорила с майка си и явно нещата не се променят, ще видиш как ще се развие всичко с времето.
А относно това, че искаш да се върнеш - ти си в Америка. Не се връщай тук само, за да й покажеш, че си обидена или че можеш да се оправяш сама. Не си пропилявай възможностите пред теб и късмета, който имаш. Ти пак можеш да продължиш живота си самостоятелно и без нейна помощ и в Америка. Повярвай аз обичам България, но не мога да ти обясня само за един ден колко неща ме изнервят и с каква простотия се сбъсквам тук. Не си съсипвай бъдещето, заради болка или разочарование.
Опитай да поговориш с майка си, а защо не и с двамата. Поне всички ще сте наясно кой как се чувства. Едва ли и на тримата ви е лесно в тази ситуация. За него също едва ли е много приятно, като знае, че ти не го приемаш.
Аз да си бях събрал багажа и да се бях прибрал. Баща ти къде е ? Защо не отидеш да живееш при него, надали ще ти откаже.
Направи й "огледало", т.е. хвани си гадже и не я "отразявай".
Освен това, написани са десетки и стотици книги на тема взаимоотношения между родители и деца ... във всякакви конфигурации. Всяка възраст си има своите особености - както тази на майка ти, така и твоята - и това често води до дисбаланси във взаимоотношенията. Нищо чудно да имате и някакви стари кармични сметки за уреждане. Например в предишен живот ти да си била майката, а тя дъщерята, и да си се държала гадно с нея... или пък нещо друго.
Има сума ти практики за разчистване на натрупана негативна карма, най-вече свързани с прошката. Струва ми се, че ти е рано да четеш за подобни неща, но може пък да се заблуждавам.
Така или иначе, ако се нуждаеш от това да научиш нещо ново за живота и взаимоотношенията (майки-дъщери в случая), то със сигурност ще ти се яви и информация в подходяща за твоята възраст форма![]()
С баща ми не сме в добри отношения,а наистина искам да се върна в България...не само защото виждам,че явно с него и е по-добре и аз съм и в тежест,но и приятелите ми липсват!Хиляди пъти съм опитвала да и кажа и ще пробвам да говорим и тримата,но тя няма да ми позволи.Когато и кажа нещо и тя"никой не може да ми каже,най-малко пък ти"това като ми го каже и просто се сривам и се чувствам като хваната от улицата.Когато имаме събитие в училище..родителска среща,предстваление и т.н. тя винаги си намира занимания и е заета,но когато той я помоли-тръгва навсякъде и прави всичко,за да му угоди.Не знам защо се случва така?Просто искам да свърша училище и да се махна,защото просто няма да издържа психически!Не,че не мога да се оправям сама,но просто ми липсват отноженията ни преди "той" да се появи!Тя просто не е същият човек.
а да си хвана гадже,лесно не става :/но благодаря на всички отново
Последно редактирано от Seli94 : 10-08-2013 на 22:04
Какви са тези глупости да се прибирала за България? За какво? Да гледа мизерията там от която майка й я е измъкнала? Или да живее с баща си с който не са в добри отношения и може да се чуства по - зле отколкото с майка си? Според мен си стой там. Поговори с майка си , но не й казвай " аз не го харесвам тоя , откакто си с него си променена и т.н. " . По - скоро й кажи ,че нямаш нищо против него и това ,че е щастлива. Но ти е майка и трябва да поема отговорност за теб , поне от време на време ( да идва на родителски и събития важни за теб) . А на тоя приятел на майка ти, не вярвам изобщо да му пука за теб ( с извинение) . Ако му пукаше щеше да й налее малко акъл или поне да я посъветва да се грижи повече за теб и да ти отделя повече внимание . Тя може да не иска съвет от никой или да не иска някой да й казва какво да прави , но повярвай ми от него ще го приеме и ще се замисли.
Вече има все по - малко и по- малко теми , на които си струва да се пише...
И аз съм ставала свидетел на случаи като твоя. Майката си хваща приятел и сякаш си изживява някакви пуберски неща. Единственото, според мен, е да изчакаш да ѝ мине.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Аз знам,че на него не му пука,защото и той си има дете.Примерно когато е в тях със седмици 1-2 и аз съм сама ми се е обаждала точно 1 път.От както забелязах,че се е променила..се опитвам да говоря,но нито приема,нито ме слуша.А и се държи мен студено.Ако трябва да чакам да и мине,не знам!Държи се точно като една тийнеджърка а е на 38 години!Просто е адски глупаво!Не знам вече какво да правя,всичко съм опитала!
Ако това негово дете е доло - горе на твоята възраст, пробвай да се сближиш с него. Да излизате, да си говорите и т.н. . Щом казваш ,че майка ти е като тинейджърка, а ти все й повтаряш колко е променена, може да си мисли ,че не я разбираш достатъчно, че не се интересуваш или не приемаш избора й . А може да поговориш с приятеля й . Колкото и да не му пука за теб, все пак и той си има дете и може да те разбере и помогне. Но естествено трябва да имаш огромно търпение. Тези осъзнавания на родителите не стават за един ден , а понякога са нужни дори години .
Вече има все по - малко и по- малко теми , на които си струва да се пише...
Нормално в началото да си така но като мине време ще го приемеш
Колко време да минезаедно са от 2 години.Тя даже когато започнаха да излизат не ми и каза а ме лъжеше и не ми обясняваше къде ходи.Детето му е малко на 5-6 годинки и не живее при него.Може да съм на 17 но и аз имам нужда от майка ми и нейната подкрепа.Тя все се оправдава,че вече съм голяма.Добре де голяма съм и какво?Трябва да ме зареже ли?!Гледам как приятелките ми споделят и говорят с майките си за абсолютно всичко а аз няма с кой,защото вечно я няма в нас!Усещам и как започвам леко по леко да се отдалечавам от нея.
Съжалявам,че ви занимавам..но на който му дойде до глвата ще разбере какво еПросто наистина не знам какво да и кажа и какво да направя?!!!!
Ех пък вие как сте решили че който иде в Америка и преуспява.Зависи си къде точно в Америка си и като добавиш и че си чужденец от държава в третия свят нещата стават още по-сложни.Особено сега как им и рухна цялата система...
По темата-това не е нормално отношение на майка и честно казано чак ме боли като чета как се държи майка ти с теб.За съжаление не мога да ти дам съвет,защото тая твоя майка е за бой.С думи нищо няма да се постигне,видяло се е.Не мога да ти кажа да си намериш приятели,защото липсата на майка трудно някой друг може да запълни.Да се връщаш сега тук е трудно,защото все още учиш и така ще изпуснеш година.Моята идея е да се отдадеш на хоби-танци,рисуване,тичане дори.Нещо,което да ти запълва деня и мислите.Когато ми е напрегнато аз така разпускам.Успех!Бъди силна.И това ще мине.
Не сте в добри отношения с баща ти, но защо не опиташ да ги подобрите ако е свестен? После ще отидеш при него да живееш и ще натъртиш на майка ти, че ти е по-добре някъде другаде отколкото с нея. Това от нейна страна хич не е правилно. Първо трябва да види другия мъж как се държи с детето й, детето й как го приема и тогава да задълбочава отношенията. Ами ако онзи се окажеше някой педофил? Тя щеше спокойно да го приеме сигурно. По-добре се опитай да оправиш нещата с баща си и се върни там където се чувстваш по-желана. Това изобщо не е правилно от страна на майка ти освен ако не е навлезнала в критическата. Тогава са малко непоносими, но ще й мине. Ако ли не е това.. опитай с баща ти.
♥ 2PAC ♥
Just be yourself! You don't live to impress all this motherfuckers out there! ;PP
----------------------------------Реалността е фалшива. Мечтите са истински. - 2Pac
Удари им по един шамар и на двамата, изкуфели старци!!!
Ами да ти кажа честно наистина не си малка.Постави се на нейно място,жената се е грижила за теб толкова години,справила се е явно сама,просто помисли това на нея какво и е коствало.В един момент жената си е намерила човек,с когото да сподели своите си проблеми (представи си,не само ти имаш проблеми,а с теб надали може да говори за такъв тип неща като работа,отношения с колеги и като цяло неща от живота на един възрастен).Та след като те е гледала сума ти време най-после е решила,че си достатъчно зряла ,за да може да си позволи и тя да поживее малко...е,изглежда е сбъркала,защото поне в моите очи твоето държание е супер егоистично.Не знам според теб какво трябва да прави за теб,може би да ти проверява домашните,да ти чете за лека нощ или какво? На 17 трябва вече да си самостоятелна и сама да си решаваш проблемите.Не казвам,че не се налага някой път да си поговориш с нея,но все си мисля,че все някога се прибира у вас и ако повдигнеш въпроса,който те вълнува пред нея,няма да ти каже да си гледаш работата.Просто намери правилния подход.Мога да ти кажа,че аз съм в подобно положение,да не кажа,че е доста по-тежко,понеже имам и малък брат,когото гледам повече от нея,но не е в това въпроса.Старая се да разбирам и нейните проблеми и да и помагам,когато знам,че и е тежко.Не знам дали осъзнаваш,но всеки има нужда от любов и не ми се вижда ненормално да избере да се види с любимия пред това да отиде на някаква родителска среща,дето и без това нищо съществено не се говори.Съветът ми е да погледнеш ситуацията отстрани и да осъзнаеш,че майка ти няма да те гледа цял живот.
Точно сега тя е в такава възраст,че има нужда от майка!Това че майката е разгонена не значи че трябва да игнорира дъщеря си.Любов,любов,ама децата са на първо място.