На 14 години и аз щях ( и със сигурност съм реагирвала) да реагирам по същия начин, а именно да попитам как бих могла да избягам от последиците (в случая, наказанието). Нещо съвсем нормално и естествено е за едно 13-14 годишно дете, защото на тези години малко деца осъзнават, че това не е правилния подход. Въпросната реакция би била проблем тогава, когато същото дете е на доста по-голяма възраст и използва същия метод, за да получи това, което иска.

И аз, както маса народ от темата, която Чачо цитира, се напих за първи път на 14-15 години. Наистина глупаво и адски детинско от моя страна. Но случилото се по никакъв начин не ми е повлияло негативно. Всъщност, дори ме научи да избягвам големи количества алкохол, и дори самия алкохол, като цяло. Тоест, беше ми урок.

Сигурна съм, че авторката не осъзнава грешката в подхода и исканията си. Също толкова сигурна съм (или поне се надявам), че до няколко години "мирогледа" и ще се промени. В случая смятам, че Чачо е прав, тъй като наказанието е баш факторът, който кара

Цитирай Първоначално написано от draid Виж мнението
днешната младеж да не се учи от грешките си, а да се учи как да избягва последиците от тях и продължава да ги прави.
Наказанието и караниците не помагат. Стимул за промяна трябва да бъдат разочарованието, тъй като то най-добре наранява достойнството.