Здравейте искам да споделя моето щастие и същевременно да поискам някой друг съвет.
Преди около 3 седмици се разделихме с моята приятелка.В продължение на една седмица бях като ходещ призрак, не знаех какво е храна,сън и всичко останало,все за нея мислех , не ме интересуваше другото.В продължение на една седмица се опитах да и покажа,че мога да бъда отново човека на когото тя да разчита, да се доверява и всичко останало.
След една седмица опити и с намесата на едно прекрасно момиче ( нейна приятелка, която и е като сестра )нещата се получиха отново.Въпросната приятелка ми помогна много, поговори и малко защото моята половинка беше много объркана и наранена.Както и да е, оправиха се нещата.Първата седмица от както бяхме заедно отново беше малко тежка,втората нещата взеха да се пооправят и вече на 3-тата седмица всичко е просто перфектно, все едно е приказка, не мога да го опиша, просто невероятно чувство.
Та както казах исках да споделя за щастието си и за нещо което ме притеснява и искам съвет.
Както казах от 3-тата седмица нещата са като приказка,но ме притеснява това , че е прекалено хубаво да е истина и постоянно мисля за това и доста ме потиска.Знам , че е е по-добре да не мисля за това и да не мисля лоши работи като цяло защото ще се случат,но не мога просто.Това нещо ме изгаря от вътре , страхувам се да не сбъркам нещо или не знам и аз, объркан съм.
Ами внимавай просто да не допускаш същите грешки, поради които сте се разделили (може би). Просто бъди себе си и й показвай всекидневно колко много значи за тебе ) И недей се вглъбява много, да не вземеш да се филмираш и сам да прецакаш нещата...
Ами да, гледам да внимавам за грешките,но понякога човек колкото повече се старае толкова повече оплесква нещата , за това ще се опитам да не мисля толкова много за това и същевременно да бъда внимателен и мил.Понякога може би малко прекалявам с това, но тя като,че ли взе да свиква отново и да се отпуска повече , както преди което ме праща на небето от радост.
Другото което е искам съвет и идеи , ако може разбира се . Аз съм от един не толкова голям град,а тя е от едно близко село, проблема е там ,че тя учи още , а аз завърших тази година.Като цяло не измислям неща да разнообразяваме нямам възможност да ходя всеки път до нейното село, а когато е тука в града се виждаме преди и след училище , първият срок е 2-ра смяна и така , малко кофти. Но мисля тези дни или малко по натам да отидем на кино не сме ходили никога заедно , може би защото до скоро беше затворено киното в моят град , но от скоро отново заработи което ме радва и дава възможност за разнообразие.Не искам да я карам да бяга от часовете за да отидем някъде, искам да учи и да се развива,а изгарям от желание да съм с нея 24/7 .
Изолирай страха, иначе си до там... Дръж се нормално, без да се престараваш. Припомни си просто началото на връзката ви и се дръж така както си се държал тогава, а не както когато сте се разделили ) Защото вторият шанс не е за пропиляване хах.
Какви по-точно съвети очакваш?
Наръчник с 25-те стъпки, които водят то перфектната връзка?!
Hell no!
Всеки човек е строго индивидуален и сам по себе си уникален... съответно и връзката между
два различни (тъй като няма как да са еднакви..) индивида отново е уникална.
Това, което се опитвам да кажа е, че ти сам трябва на мериш "универсалната формула"
какво, как, защо и по какъв начин да задържиш вниманието на въпросната личност върху себе си.
Ако сам не успяваш да намериш отговора на въпроса - стреляй направо в нея... тя е човека, който
може да ти отговори най-точно и правилно. А дали ще ти отговори искрено или не - зависи много пряко
от това как тя се чувства (дали е сигурна в теб, в самата себе си, знае ли какво иска... и др.).
Като цяло се пази от отговора "незнам"... обикновено след такъв отговор нямаш много варианти..
(ако ме разбираш за какво говоря..)
Отговор в тема
) И недей се вглъбява много, да не вземеш да се филмираш и сам да прецакаш нещата...
. Аз съм от един не толкова голям град,а тя е от едно близко село, проблема е там ,че тя учи още , а аз завърших тази година.Като цяло не измислям неща да разнообразяваме нямам възможност да ходя всеки път до нейното село, а когато е тука в града се виждаме преди и след училище , първият срок е 2-ра смяна и така , малко кофти. Но мисля тези дни или малко по натам да отидем на кино не сме ходили никога заедно , може би защото до скоро беше затворено киното в моят град , но от скоро отново заработи което ме радва и дава възможност за разнообразие.Не искам да я карам да бяга от часовете за да отидем някъде, искам да учи и да се развива,а изгарям от желание да съм с нея 24/7 .
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
