Моля за мнение :)

[elito2250]

Здравейте.Искам да споделя с вас какво ми се случи и какво ме мъчи от скоро.Значи първо ще кажа,че съм на 22 години.Става дума за чувствата му към едно момче.Нека ви разкажа...Всичко започна преди около 2-3 месеца.Така запознах се с едно момче (с което имахме много общи познати и го знаех от преди,но лично не го познавай) запознанството се случи за съжаление в интернет ( в "шибания Facebook" ) .Започнахме да си пишем често,но решихме,че ще е добре и да се видим.Видяхме се,а аз още когато го видях за първи път видях нещо специално в него...така срещата мина добре.После продължавахме да си пишем,видяхме се още няколко пъти,а на мен с всяко виждане ми ставаше все по интересен така да го кажа.След много излизания и разговори вече решихме,че искаме да бъдем заедно,всичко беше добре в началото,но за съжаление на мен ми се наложи да влезна в болница и да мина през една операция,но бях много уплашена.Той идваше всеки ден при мен в болницата радвахме се едни на друг.но понеже престоя там не ми се отрази добре и ми "съсипа" нервите един ден се скарахме и то за глупости и аз му казах,че е по добре да се разделим (за което още съжалявам). И така стана,разделихме се през цялото време ми беше много мъчно за него,но имаше и една друга причина заради която аз не исках да бъда с него ... причината е,че аз наистина исках нещо сериозно от него,а знаех,че той нямаше да може да ми го даде,защото е още в своята минала връзка (която е била 7 години) и постоянно ми говореше за неговата бивша приятелка и не само заради това,но просто знаех,че той не е човека за мен защото не беше сериозен към мен и живота му беше пълен хаус ( имам на предвид,че беше много задлъжнял към банките,нямаше почти близки роднини,защото се беше изпокарал с всичко) .Но когато аз излезнъх от болницата премислих нещата много добре и реших да го потърся да си изясним нещата,видяхме се,обясних му какво мисля за нашата връзка и му обясних,че лудо го искам макар да знам,че не е за мен и от дума на дума пак бяхме заедно,НО кратко.Всичко беше добре даже идеално и много му се радвах,но пак нещо куцаше и започнахме за се караме за глупости.Нека опростя нещата и на кратко да кажа,че ПАК се разделихме,защото пак се уплаших,че търся голямо сериозност в него,която той нямаше да ми даде.Та работата в момента е такава,че от тогава мина поне месец и нещо,а аз всеки ден се будя с мисълта за него и по цял ден си мисля за него и се оказва,че работата е такава,че съм влюбена в неподходящия за мен.Искам да ми излезне от ума,но не става гледам да мисля за други неща и да си намирам занимавки за да не мисля за него,а сега се оказа че си е сменил квартирата и живее близко до нас и го виждам доста често за съжаление... Не знам какво да правя да не мисля за него,как да се откажа от него ? И може ли една толкова кратка връзка ( около 1-2 месеца с прекъсване) да се откаже толкова труда за преживяване за мен ? Кажете какво да правя ? Извинявам се за дългото обяснение,но искам до колкото се може да ви запозная с нещата.А с който и да съм споделила това,всеки казва,че ще ми мине,моля да чуя и вашето мнение.

[Sh@d0w]

Защо се държиш като удавничка за сламка за него, след като след няколко проби просто виждаш, че не ви се получава? На 22 колко момчета имаш още да срещаш...

[elito2250]

Имам достатъчно време да срещна и други,но всеки ден се чудя ако не се бях отказала дали е можело да стане нещо.Мисля,че ти не ме разбираш.

[Anonys]

Несериозната в случая излизаш ти.

[elito2250]

Това съм го осъзнала още преди ти да ми го кажеш и съм виновна знам си го. И за това сега страдам аз.

[xXxPETYAxXx]

... всеки ден се чудя ако не се бях отказала дали е можело да стане нещо.Мисля,че ти не ме разбираш.

Можело е и да се получи, но да скъсаш с някого, защото не може да е толкова сериозен, колкото го искаш още на първия месец е странно. Вече е без значение дали нещата са щели да потръгнат или не, така че този въпрос спри да си го задаваш. Гледай напред и толкова!

[cherinka]

На мен като ми се случи нещо подобно или в друга сфера кофти, си казвам "след две години няма да помниш нищо" и винаги съм си права...

[elito2250]

На мен като ми се случи нещо подобно или в друга сфера кофти, си казвам "след две години няма да помниш нищо" и винаги съм си права...

И аз вече така ще си казвам

[baby_baby]

Несериозната в случая излизаш ти.

+1

[berna9]

От личен опит знам, че може да се влюбиш до такава степен, че да полудееш дори да се познавате от 1 седмица ... Съветът ми е да го игнорираш напълно ! Излизай с приятели на кафе, на кино, на пазар .. Постарай се колкото се може повече време да не оставаш сама и да не се прибираш вкъщи .. и другото условие никакав контакт с него .. смени си номера блокирай го от фб и скайпа и когато го видиш се обръщай на другата страна , все едно че го няма след 1 месец и спомен няма да имаш от него

[elito2250]

Всичките изброени работи съм ги направила или поне се опитвам...мерси все пак

[prince]

Няма как някой да те разбере, при положение, че всеки мисли различно и всички си имат различни характери. Също така няма как да те разбере някой, защото хората от написаното могат да разберат 5 процента от цялата тази история, ако вникнат в нея ще разберат 10 процента максимум, не го разбират, защото не са изживяли те случката.

Не разбрах какво значение има, че човека е задлъжнял. На всеки може да се случи, важното е дали работи за да си погаси заемите. Ако е някой дебил и не му пука за заемите, значи не му пука и за бъдещето. НО ако човекът се труди за да може всичко да му е наред с живота, не мисля, че това е голям проблем. Изпокарал се е с семейството му, всичко е до време, нещата се оправят, пък и да не се оправят, поне знаеш, че този човек не лежи на семейството му, и ако постигне нещо в живота си, го е постигнал сам с много труд и упоритост.

За това дали да сте заедно или не, едиствено ти си избираш. Първо разбери какво искаш , прецени ситуацията и после режи и късай, защото така се нараняваш сама. Никой не те познава лично теб, както и него и никой не може да ти помогне относно караниците по обстойно. Едиствения съвет за да няма много караници е "Бъди търпелива и давай компромиси" във всяка една връзка трябва да ги има тези две неща. Тъй че според мен, ти сама трябва да решиш проблема си!