Здравейте.Искам да споделя с вас какво ми се случи и какво ме мъчи от скоро.Значи първо ще кажа,че съм на 22 години.Става дума за чувствата му към едно момче.Нека ви разкажа...Всичко започна преди около 2-3 месеца.Така запознах се с едно момче (с което имахме много общи познати и го знаех от преди,но лично не го познавай) запознанството се случи за съжаление в интернет ( в "шибания Facebook" ) .Започнахме да си пишем често,но решихме,че ще е добре и да се видим.Видяхме се,а аз още когато го видях за първи път видях нещо специално в него...така срещата мина добре.После продължавахме да си пишем,видяхме се още няколко пъти,а на мен с всяко виждане ми ставаше все по интересен така да го кажа.След много излизания и разговори вече решихме,че искаме да бъдем заедно,всичко беше добре в началото,но за съжаление на мен ми се наложи да влезна в болница и да мина през една операция,но бях много уплашена.Той идваше всеки ден при мен в болницата радвахме се едни на друг.но понеже престоя там не ми се отрази добре и ми "съсипа" нервите един ден се скарахме и то за глупости и аз му казах,че е по добре да се разделим (за което още съжалявам). И така стана,разделихме се през цялото време ми беше много мъчно за него,но имаше и една друга причина заради която аз не исках да бъда с него ... причината е,че аз наистина исках нещо сериозно от него,а знаех,че той нямаше да може да ми го даде,защото е още в своята минала връзка (която е била 7 години) и постоянно ми говореше за неговата бивша приятелка и не само заради това,но просто знаех,че той не е човека за мен защото не беше сериозен към мен и живота му беше пълен хаус ( имам на предвид,че беше много задлъжнял към банките,нямаше почти близки роднини,защото се беше изпокарал с всичко) .Но когато аз излезнъх от болницата премислих нещата много добре и реших да го потърся да си изясним нещата,видяхме се,обясних му какво мисля за нашата връзка и му обясних,че лудо го искам макар да знам,че не е за мен и от дума на дума пак бяхме заедно,НО кратко.Всичко беше добре даже идеално и много му се радвах,но пак нещо куцаше и започнахме за се караме за глупости.Нека опростя нещата и на кратко да кажа,че ПАК се разделихме,защото пак се уплаших,че търся голямо сериозност в него,която той нямаше да ми даде.Та работата в момента е такава,че от тогава мина поне месец и нещо,а аз всеки ден се будя с мисълта за него и по цял ден си мисля за него и се оказва,че работата е такава,че съм влюбена в неподходящия за мен.Искам да ми излезне от ума,но не става гледам да мисля за други неща и да си намирам занимавки за да не мисля за него,а сега се оказа че си е сменил квартирата и живее близко до нас и го виждам доста често за съжаление... Не знам какво да правя да не мисля за него,как да се откажа от него ? И може ли една толкова кратка връзка ( около 1-2 месеца с прекъсване) да се откаже толкова труда за преживяване за мен ? Кажете какво да правя ? Извинявам се за дългото обяснение,но искам до колкото се може да ви запозная с нещата.А с който и да съм споделила това,всеки казва,че ще ми мине,моля да чуя и вашето мнение.