- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Mного ли е ? :/
Здравейте,разликата в годините между мен и приятеля ми е 9 години .. аз съм на 18,той на 27.Пасваме си идеално,допълваме се ... но родителите ми не са много положително настроени към цялата идея за тая връзка.Моляя,дайте някакъв съвет ....... :/
Ани то се е до човек за едни ще е нормално за други не прави това което на теб ти харесва не какво ти кажат другите
След като си "пасвате идеално" и вашите го харесват, нищо друго няма значение! Който ти каже нещо друго - да си гледа работата! Гадни завиждачи!!!
Такива неща имах нужда да прочета,thanksss !
Първо, не можеш да разчиташ на това родителите ти да го приемат веднага. Те си имат техни убеждения, предразсъдъци, страхове, които понякога са непреодолими. Можеш да пробваш да ги запознаеш с него и да видят, че става. Може и просто да го приемат с течение на времето. Може и да не го, но в крайна сметка решението си е твое, не могат да ти се бъркат.
С тази разлика е почти невъзможно да си пасвате идеално... винаги има НО или АКО... На мнение съм,че ако партньора е подходящ за теб нищо друго няма значение... нито какво мислят родители,приятели,нито разлика в годините.Най-трудно е да намериш човек с който да си пасвате.Дано имате възможността да живеете заедно защото ако връзката ви е само от разстояние... си е чисто използване за едната или двете страни.Мъжа и жената са създадени да си пасватно много хора бъркат физическото пасване с онова другото... емоционалното или ако щеш го наречи духовното.Трябва да сте заедно,да минавате през ситуациите заедно,да споделяте деня и всичко... едва тогава би могла да твърдиш или той за теб,че си пасвате идеално.Всичко преди това е сляпа любов,неосъществени желания... планове в далечно бъдеще и още и още... и пак се отплеснах... В обобщен вид: ако мислите,че си пасвате намерете начин да си дадете шанс независимо от всички и всичко
Ако чуждото мнение е проблем - игнорирайте го,ако разстоянието е проблем - скъсете го до минимум.Надявам се само да си запазиш трезвата преценка за да можеш реално да оценяваш ситуациите а не да гледаш непрекъснато със сърчица в очите.Иначе и това ще отмине...