- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Здравни проблеми и болести
- психични проблеми
Здравейте! Никога несъм писала тема във форума, но обикновено чета. Просто ми се прииска да споделя с някого какво преживявам. На 18 съм и посещавам психиатър от две години. Проблемът е, че от дълго време насам се чувствам зле. Каквото и да правя умът ми е пълен с някакви лоши мисли, сякаш просто немога да го накарам да спре да работи. Постоянно съм тъжна и нямам желание да правя нищо, а вече забелязах и че плача твърде често, когато остана сама. Преди няколко месеца се опитах да обясня на психиатърката, че не се чувствам добре. Тя ми каза, че трябва да продължа да си пия лекарствата, и да си призная - това не ми помогна много. Опитах се да убедя родителите си, че наистина нямам нужда от тях,защото не ми помагат, но те не се съгласяват. Сигурно съм качила 5-10 килограма вече от тези химии. Преди две седмици спрях да ги пия на своя глава. Не се почувствах по-добре, но не се и влоших. Не си спомням кога за последно съм нямала никакви проблеми. Просто така не мога да си водя живота нормално. В училище се разсейвам, вкъщи по цял ден лежа и не уча. И най-лошото е че винаги аз съм си виновна за слабите оценки... Сякаш съм искала да стане така и да ми е гадно...... Направо незнам какво да правя.
Благодаря, ако сте прочели темата и ще се радвам да чуя и вашето мнение.
Излизай по често с приятели, намери си някакво занимание, спортувай нещо или някакъв клуб от училище например за да се разсейваш. Пробвай се да не мислиш за лоши неща а само за позитивни. Вместо да лежиш седни да по учиш малко за да изкараш по-добри оценки. Успех.![]()
Разбирам изцяло твоето положение ,защото и аз бях така преди време. При мен нещата беха такива защото ми се случи нещо гадно което ме промени.. не знам дали на теб нещо ти се е случило или пък не ... Нека ти кажа нещо ...
Аз винаги съм се чувствала сама и неразбрана от никой и винаги съм гледала по-различно на хората .. като на чужди за мен същества .. винаги моите гледни точки и позиции за били коренно различни ,че понякога дори и нелогични и глупави ... по време на моята депресия я та продължи близо 2 години аз се дразнех от всичко от приятелите си които за мен тогава бяха използвачи и хора които не ме познават и ме третират като изтривалка мислех си че нямам бъдеще ,че съм боклук ,че от мен нищо не става и така просто якоо се здухах ... Намирах хората за елементарни за лоши глупави .. отвръщавах се от тях .. избягвах ги ... ии така 2 години ...
Решението на проблема ти е следното ... стегни се бъди силна пребори този откровено от мен казан МЪРЗЕЛ и започни да се взимаш в ръце .. живота е такъв постоянно трябва да се бориш .. една безспирна борба ... знам гадно звучи и на мен не ми харесва ,но е факт ... Нещото което ми помогна на мен беше ,че проумях един вид ,че аз не мога да променя тези хора нямам тази сила да променя света около мен за да ми е добре ... Реших и да не промянам себе си за да не бъда нещастна затова решението е ДА СПРЕ ДА ТИ ПУКА! Живей си така както ти е удобно прави това което искаш ,но разбира се гледай да е в норми .. Бори си опитай се да постигнеш нещо ... ИМАЙ МЕЧТА!! Замисли се какво би искала да се случи с теб каква би искала да бъдеш и се бори да станеш такава .... Това е да пребориш мързела и да се бориш ... друго решение няма ... ако не направиш това скоро си загубена ... ще свършиш дрогирана в някоя канафка изнасилена насред пътя... ТИ НЯМАШ НУЖДА ОТ ЛЕКАРСТВА ТАКОВА Е НАСТРОЕНИЕТО ТИ ПРОСТО ТРЯБВА ДА ГО ПРОМЕНИШ... Ако имаш лични въпроси не се колебай да ме питаш на ЛС даже ....
*Писателят Радичков казва: „Човекът представлява едно
дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение,
но пълно с правописни грешки”.
Избери си приятели, които да подобряват настроението ти, трябва да има поне 1 такъв човек, спортувай и не стой дълго във вас, защото така от скука и безделие ще почнеш да си мислиш лоши неща.
Тинейджърка с депресия не е необичайно явление. Странно ми е защо те карат да пиеш лекарства чак... да не си имала опити за самоубииство или други инциденти ? Ако не е толкова тежко не мисля че е редно да пиеш антидепресанти
Лекарствата се водят антипсихотици. Преди две години имах по-сериозни проблеми и затова ми ги изписаха. Но никога несъм имала подобни инциденти. И аз смятам, че не трябва да ги пия. Много ми е гузно, защото са много скъпи, а нашите не знаят, че не ги пия и си дават парите на вятъра.
Писах ти на лично. И за да не е спам. Един съвет. Просто се изправи пред вашите и им кажи че не искаш да вземаш тези "наркотици" (хаповете). На 18 си имаш донякъде думата. Всичко зависи от тебе.
За начало: смени психиатъра с хомеопатТой ще те изслуша и ще отчете твоята индивидуалност, за да намери и правилното лечебно средство (ако въобще е необходимо да пиеш нещо).
Второ: Запиши се на танци (латиното е един добър вариант).
Трето: Прочети "Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска" на Ал. Свияш. Ако не я намериш (защото много бързо свършва по книжарниците), свиркай да ти я пратя на файл.
Четвърто, пето, шесто: идеите ще ти дойдат след като прочетеш горното или нещо подобно![]()
Кое те кара да се чувстваш толкова зле? Някой те е обидил ли?
Ми няма как да се опитаме да ти помогнем като не казваш къв е проблема... А психиатъра тва му е работата да изписва лекарства, независимо дали са нужни или не. На психиатър се ходи ако имаш сериозни проблеми с психиката, в повечето случай физически. В твоя случай според мене си по скоро за психолог
1во опитай се да осъзнаеш (и най-важното да го повярваш) че всичко това е плод на въображението ти. 2ро намери си занимание - спорт, рабоа, гадже нещо което че ти занимава мислите. Спорта (особено силовия) отделно от тва кара тялото ти да произвежда допънително анти-стресови хормони
Излизай навън намери си доверени приятили бъди общителна.
Една истинска депресия не се повлиява от спорт, правилно хранене или излизане с приятели, а си трябват медикаменти. Не си спирай хапчетата, а ако нещата не вървят смени психиатъра или кажи на този, че нещата не вървят. Ти може като спреш хапчетата да не усещаш промяна, но това е, защото медикаментите са се натрупали в организма ти и той бавно се чисти от тях, но примерно след месец може да те удари толкова грозно, че ти е бедна фантазията. Ако искаш да поговориш с някой и аз съм на среща (ЛС)
-----
www.iskampak.com
Депресията в начални форми е като рак в организма,който дава разсейки и е като едно мини-торнадо и трябва да се лекува с общуване,спорт или всичко свързано с фактор Хора.
Така че,не и подценявайте състоянието.
И аз мисля, че състоянието й не е за подценяване. Щом е на медикаменти и посещава Психиатър, значи не е просто обикновената тийн-депресия..
Моето мнение е да не спираш медикаментите, както беше казал някой по-горе, защото не знаеш каква беля можеш да си навлечеш след известно време, когато организмът ти се изчисти от химиите. Ако пък смяташ, че тия хапове не ти помагат, говори с лекаря си, евентуално може да ги подмени с други.
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.