Разбирам те... попадал съм в подобна ситуация два пъти. След първият път станах доста краен, пълен игнор... почна да ми пада брутално в очите с нещата, които прави... така стана и втори път всъщност... Накрая се озовах само със смеха и то ироничен такъв. А как се справих... ами разговори с приятели (много разговори). Разходки навън, правиш всичко по силите си да се занимаваш с нещо само колкото да не мислиш... в крайна сметка се получава... поне при мене е така... Последната ми връзка приключи преди около 5 месеца и вече почти нищо не е останало, благодарение на горе споменатите методи )