Разбирам те ,напълно това е толкова болезнено и трудно,не знаеш какво да правиш,дали да се откажеш или да чакаш,липсата те побърква.

Аз също съм била в такова положение и го преживях доста трудно,първо не спирах да плача ,след това излизах постоянно ,само и само да не оставам сама и да не мисля за него,излизах сама ,ходех по заведения ,пиех ,забавлявах се ,гледах да съм толкова натоварена и уморена,че дори и вечер или сутрин като легна да не мисля за него. Минаваше за седмица,две след това отново когато го видех или някой ми каже за него нещо,отново попадах в същата ситуация .. едва след 6 месеца ,вече бях доста по-добре и започнахме да говорим ,но все още ми липсваше това което имахме ,това колко щастливи бяхме и хилядите ни спомени.Няма като цяло какво да направиш,освен да се примириш със случилото се и да излизаш повече ,да се забавляваш и в един момент ,просто ще отшуми.