- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Когато за теб краят не е край..
Според мен не си задаваш правилният въпрос. Не как да го забравя, а на първо място защо. Нима не правим всичко с причина? - е намери си някоя достатъчно добра използвай я като основа и надграждай емоционално отчуждение. Едно от огромните предимства на това, че няма съвършени хора е в това, че на всеки може да му се намери кусур. Най-силните чувства най-лесно се превръщат в противополюсни, тоест крайна привързаност в тотално, или ако не тотална поне частична, отчужденост. Не можеш да очакваш, че само разговорите, срещите, пиянствата и така нататък ще те избавят от проблема. Реши си проблема първо сама за себе си, или поне вземи категорично решение за решаването му.
Не е така.
От другата страна на "барикадата" съм в момента. Обичах.
Да, чувствата не изчезват с щракане на пръсти. Изчезват постепенно. Понякога даже не усещаш кога е останала само сянката им. Понякога се опитваш с всички сили да залъжеш себе си, че всичко е наред, че всичко е както преди. Но не е. И когато най-сетне събереш сили, за да вземеш крайното решение, последното, което искаш е да нараниш човека до теб. Просто имаш нужда да спреш да нараняваш себе си.
Как да го преживееш? Не мисли за това. Не се вглъбявай в миналото. Съсредоточи се на днес. Излизай с приятели, забавлявай се, глези се, погрижи се за себе си. Гледай напред. Тежко е в началото, но всичко се преживява.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Да, понякога това ми помага, но от друга страна .. аз реално не ги чувствам така нещата.Нито гняв към него, нито нищо.Просто аз съм човек на чувствата и някак си така да се залъгвам едва ли не с кусурите му ..мми не ми помага, не е трайно.Не знам, адски объркано ми е в главата, чувствата ми също.Трябва нещо да почувствам и да приключат нещата, да се разочаровам, а това е нещо, с което трябва да се примиря... трудно е.
Big or small, lies are lies!