Когато за теб краят не е край..

[vagarious]

Така.
Не пиша за някакви съвети или насоки.Пиша, за да видя какво се случва с хората, които са били в моето положение .. как са приели всичко, как са се чувствали и общо взето всичко..
Та, моята история е следната: имах връзка година и половина с момче, с което сме студенти в един град, но родом сме от различни .. т.е връзка от разстояние, което разстояние се появяваше само миналото лято и част от тазгодишното.През останалото време или бяхме заедно или кратките почивки през сесиите са ни се отразявали добре, нормално.Като цяло няма да изпадам в дълбоки подробности, но на кратко ще кажа, че преди 1 месец се разделихме по негово желание и както става ясно от заглавието на темата, за мен този край не е край.Аз останах с чувствата и любовта си към него, докато той от своя страна ми показа само студ.Когато се видяхме, понеже всичко се случи по телефона, защото обстоятелствата бяха такива и аз го разбирам, не го упреквам(има доста неща, които ви спестявам) .. та когато се видяхме, все едно не беше той.Тогава осъзнах как всъщност наистина, човек днес обича, а утре вече не обича..просто щракаш с пръсти и вече нищо не е останало.Да, за него нищо не беше останало.Изведнъж станах обикновено момиче, а не просто .. аз! Причините са битови, не е нещо като друго момиче или изневяра, или Бог знае още какви грозни работи, които за моя радост .. в нашата връзка не са присъствали.Винаги сме били честни и откровени един към друг.Истински в намеренията си. Не знам кой какво и как ще разбере историята ми, но то няма и какво повече да кажа.Аз бях зарязаната и както казах, останах с чувствата си към него.Сега всеки ден се виждаме случайно, гледаме се като изтървани мишоци, но все пак някоя друга дума разменяме.В мен съответно не е така спокойно, а напротив .. изгарям отвътре.Не ми излиза от мислите, навсякъде спомени,спомени .. а ме убива като гледам как живее сега .. поне по това, което виждам, добре му е без мен.Може иначе да не е така, не знам, а и не ми се вярва .. просто това е, което виждам аз .. добре е без мен, всякаш не му липсвам, всякаш не ме ревнува, всякаш не мисли за мен и т.н.Просто едно голямо НИЩО.
Обръщам се към тези, които наистина ме разбират .. какво следва оттук нататък? Ясно е, че трябва просто да се откажа, защото път назад няма .. но как се справяте с това?Ами ако сте родени борбени личности, да се борите винаги за това, което искате ... а в положение като това, трябва да се откажете..какво правите?Как се приема такова нещо, как се реагира??Изключтелно объркана се чувствам, много тежи, много боли .. даже мислите си не мога да подредя, предполагам, че е станало ясно хаха.Съжалявам за което .. та, който е разбрал това, което съм пропуснала да кажа, но все пак наистина ме разбира, какво мисли? Благодаря и съжалявам за обърканата тема..............

[Sh@d0w]

Разбирам те много добре как се чувстваш.

Лесен начин да го преодолееш изведнъж няма. На мен как ми мина - просто не оставай сама с всичките си мисли и спомени. Не мисли за това. Излизай с приятели, бъди сред хора. Още по лесно е пък ако намериш някое готино момче, в моя случай момиче с което можеш да си говориш за всичко и да споделяш. Защото точно от това имаш нужда сега - човек който да е до теб - дали ще е пирятел, роднина или някой който просто ти е грабнал вниманието няма значение.

Малко по малко ще мине. При всеки е различно. Първия ден като скъсахме, се видях с един приятел който е имал много повече връзки от мен. Попитах го как се е справил и за колко време му е минало. Каза ми че му е отнело година и половина. На мен пък ми отне седмица да се върна към нормалното. Е може би заради стечение на обстоятествата или друго. Важното е да не мислиш много за това

[vagarious]

Мии мисля, че се справям.Факт е,че е мега трудно .. още повече, че сме с общи приятели и нещата вече придобиват друг нюанс.Тва е, че като оставам сама вечер, особено като си лягам и ми е .. тогава е кулминацията на всичко лошо, което съм прикрила през деня.Мисли и чувства всякакви, буря. :/

[baby_baby]

Няма какво друго да направиш освен да продължиш напред щом той те е скъсал значи не те е харесвал просто излизай с приятели така ще се отпуснеш и няма постоянно да мислиш за него

[alskdjfhg]

Горе главата. Знам, че не е лесно, но това е част от живота. Може пък да е било за добро. Не се знае дали след година няма да си лудо влюбена в човек, който да държи и да те обича много повече.

[Luci]

Разбирам те... попадал съм в подобна ситуация два пъти. След първият път станах доста краен, пълен игнор... почна да ми пада брутално в очите с нещата, които прави... така стана и втори път всъщност... Накрая се озовах само със смеха и то ироничен такъв. А как се справих... ами разговори с приятели (много разговори). Разходки навън, правиш всичко по силите си да се занимаваш с нещо само колкото да не мислиш... в крайна сметка се получава... поне при мене е така... Последната ми връзка приключи преди около 5 месеца и вече почти нищо не е останало, благодарение на горе споменатите методи )

[LadyDi]

Тогава осъзнах как всъщност наистина, човек днес обича, а утре вече не обича..просто щракаш с пръсти и вече нищо не е останало.

Това, колкото и да ни се иска, не е вярно. Любовта и чувствата не могат да изчезнат с щракване на пръсти. Което означава, че при него никога не са били истински.
Съжалявам. Но не е непреодолимо, нужна ти е воля.

[plu6inka]

разбирам те напълно.. в момента приятеля ми също скъса с мен, но при мен е малко по сложно .. трудно е да преодолееш някого, просто наистина приятелите помагат много.. говори си с тях поплачи си дори колкото искаш накрая ще се спреш и ще си кажеш стига вече няма смисъл.. не е лесно като знам, че скоро и аз ще съм така, но не можеш да накараш човек да стои с теб, като не иска.. друг е въпроса ако го е направил от инат, а всъщност те обича..

[Miglena.M]

Разбирам те ,напълно това е толкова болезнено и трудно,не знаеш какво да правиш,дали да се откажеш или да чакаш,липсата те побърква.

Аз също съм била в такова положение и го преживях доста трудно,първо не спирах да плача ,след това излизах постоянно ,само и само да не оставам сама и да не мисля за него,излизах сама ,ходех по заведения ,пиех ,забавлявах се ,гледах да съм толкова натоварена и уморена,че дори и вечер или сутрин като легна да не мисля за него. Минаваше за седмица,две след това отново когато го видех или някой ми каже за него нещо,отново попадах в същата ситуация .. едва след 6 месеца ,вече бях доста по-добре и започнахме да говорим ,но все още ми липсваше това което имахме ,това колко щастливи бяхме и хилядите ни спомени.Няма като цяло какво да направиш,освен да се примириш със случилото се и да излизаш повече ,да се забавляваш и в един момент ,просто ще отшуми.

[OverDrive]

Според мен не си задаваш правилният въпрос. Не как да го забравя, а на първо място защо. Нима не правим всичко с причина? - е намери си някоя достатъчно добра използвай я като основа и надграждай емоционално отчуждение. Едно от огромните предимства на това, че няма съвършени хора е в това, че на всеки може да му се намери кусур. Най-силните чувства най-лесно се превръщат в противополюсни, тоест крайна привързаност в тотално, или ако не тотална поне частична, отчужденост. Не можеш да очакваш, че само разговорите, срещите, пиянствата и така нататък ще те избавят от проблема. Реши си проблема първо сама за себе си, или поне вземи категорично решение за решаването му.

[TheBeliever]

Любовта и чувствата не могат да изчезнат с щракване на пръсти. Което означава, че при него никога не са били истински.

Не е така.

От другата страна на "барикадата" съм в момента. Обичах.

Да, чувствата не изчезват с щракане на пръсти. Изчезват постепенно. Понякога даже не усещаш кога е останала само сянката им. Понякога се опитваш с всички сили да залъжеш себе си, че всичко е наред, че всичко е както преди. Но не е. И когато най-сетне събереш сили, за да вземеш крайното решение, последното, което искаш е да нараниш човека до теб. Просто имаш нужда да спреш да нараняваш себе си.


Как да го преживееш? Не мисли за това. Не се вглъбявай в миналото. Съсредоточи се на днес. Излизай с приятели, забавлявай се, глези се, погрижи се за себе си. Гледай напред. Тежко е в началото, но всичко се преживява.

[LadyDi]

@TheBeliever, точно това казвам и аз. Изчезват постепенно, губят се покрай навика и покрай други неща. Но не може да се събудиш днес и да кажеш - от днес повече не го обичам.
Друг е проблемът защо не сте се усетили, че изчезват и защо изобщо се лъжете, че всичко е наред, когато усещате, че не е.

[vagarious]

Нима не правим всичко с причина? - е намери си някоя достатъчно добра използвай я като основа и надграждай емоционално отчуждение. Едно от огромните предимства на това, че няма съвършени хора е в това, че на всеки може да му се намери кусур. .

Да, понякога това ми помага, но от друга страна .. аз реално не ги чувствам така нещата.Нито гняв към него, нито нищо.Просто аз съм човек на чувствата и някак си така да се залъгвам едва ли не с кусурите му ..мми не ми помага, не е трайно.Не знам, адски объркано ми е в главата, чувствата ми също.Трябва нещо да почувствам и да приключат нещата, да се разочаровам, а това е нещо, с което трябва да се примиря... трудно е.