Бих простила изневяра, ако преценя, че човекът заслужава втори шанс (което при мен е почти винаги) и при специални обстоятелства.
Това, което не бих простила в твоя случай, е поведението след това. Ако е изневерил и си му простила, на колене трябва да лази и цялото му съществуване да е концентрирано в това да не направи щастлива и да ти спечели доверието отново. А нашият си опитва да си разиграва коня, ще го оставиш ли? Борба за надмощие е в случая, от която победителката трябва да си ти. Ще победиш, като го пуснеш да пасе.

В последните няколко месеца се спуках да повтарям, че уважение не се изисква, а се заслужава. Какво уважение очакваш, като се държиш така и му позволяваш да ти се качи на главата? Тропни по масата, кажи му, че така няма да се получи и или захваща да си поправя грешката, или може да си хване багажчето и да си тръгне. Ама го мисли наистина, защото ако само го кажеш без да си готова да си изпълниш ултиматума, олекваш много и губиш всякакъв респект.

Защо го търпиш? Хубав секс, например? Сериозно? Заради няколко оргазма си тровиш нервите? Ще си намериш друг и ще е по-добър, повярвай ми. Винаги ще има по-добър в нещо. Държи се добре и те прави щастлива (понякога!)? Намери си друг, който ще те прави щастлива винаги, просто е.

Искаш целия квартал да те подмята и всички да ти говорят зад гърба какви ги върши твоят ли? Вземи се в ръце.

П.С. Много сте сигурни нещо в себе си, бе. Винаги ми е смешно, когато чета категорични мнения по темата за изневярата.