- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Да простим ли изневярата?
Защото цялата концепция за изневярата, а именно дейстие зад гърба на партньора, породено от несинхронност в характери, нагласи, поведение, разбиране на другия и подкопаващо доверието и неприкосновеността на връзката с каквато и да е цел, не се вписва никъде сред моралните ми принципи и няма вратичка, която да я вмъкне като легитимно съществуващо понятие в системата ми от правила. Колкото и да се стараеш и да бъркаш водата и олиото няма да се превърнат в емулсия без емулгатор. На същия принцип сме и ние с изневярата. И съм решил че емулгатор няма да има.
edit: Мога да простя от гледна точка на това че знам по какъв процес трябва да се премине, как да се говори и кой какви компромиси би било добре да направи. Но това изобщо не означава че крайнаат цел на подобно действие ще оправдае усилията и на двамата. Поне моите усилия не биха били оправдани, защото смятам каузата за загубена. По горе съм писал защо. Изневярата е следствие, а не причина.
Последно редактирано от valdesbg : 10-21-2013 на 15:06
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House