Много крайно се изказвате. Комплекси, не знам си що. Вглъбявате се излишно.

Не обичам да ми плащат. Каквото и да било, който и да било. И с гаджета, и с приятели - или делим, или днес плащам аз, другия път той/тя. Но системно да ми плаща сметките - не, благодаря. Наречете го его/комплекс/феминизъм - не ми пука, но бих се чувставала жалка, ако всеки път ям и пия на чужда сметка. Научена съм да се грижа сама за себе си и държа на това.

Кавалерството е друга бира. Да предложи да плати - ок. Но и да ме остави аз да платя. Не да ми бута ръцете с "Айде, моля ти се". Моля ти се - какво? Щом съм изявила желание да поема част от сметката би било кавалеско от негова страна да уважи моето желание. Да си кавалер е въпрос на маниер и държание, не на брой платени сметки.