- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Обиждат ли ви ???
Аз си живея добре, никой не ми се подиграва или присмива, нищо, че нося очила с големи черни рамки имам пъпки и само шестици. Е веднъж два пъти са ме наричали зубар, ама това е по-скоро похвала от колкото обида, но има хора на които им викат много по-сериозни обиди от зубар. Ето ви един пример:
Вчера докато си ходих по двора видях как две момчета наричат едно друго-гей, педерас и т.н и т.н. На мен много ме дразнят хора които употребяват думи, дето не им знаят значението. Няма да обяснявам какво е педерас, но мога само да кажа, че не може да наричаш, момче на единадесет година така. То е жива душа, също диша и се обижда и не може да ти отвърне, в къщи като се прибереш викай на майка си и татко си каквото искаш. Но ние живеем в общество в което всички сме равни и нямаме право да съдим другите, те са си такива, такива са си, с обиди и подигравки няма да ги променим.
Познавате ли такива хора и подкрепяте ли казаното от мен? Това е моя въпрос.
Е може би Бойко Борисов е """"""""Нещо повече""""""""", на ойде да не задълбаваме.
T'ва трол ли трябва да е или?
А и при момчетата си е нормално да се псуват.
пич колкото и неприятно да ти е това е животът по силните тъпчат по слабите така е било така и ще бъде
Опитвали са се и като видяха, че резултатът не е красив, спряха. Сега от време - на време си правят майтап с мен, ама в такива граници, че и аз се смея с тях.
Иначе, това да си викаме един на друг "Ей, педал, ела тука, бе!" или "Аве, ей, олигофрен..." не го броя за обида, когато е от по-близък познат.
абсолютно съм съгласна с теби мене много ме обиждат важното е да не ти пука, знам колко боли трябва да имаш опора и всичко ще е 6
![]()
Ако си приятел на всички, не си приятел на никого.
Да ме обиждат хората като искат.Това дали ще ми повлияе е друг въпрос.
Обиждали са ме, да. Всеки е бил обиждан и мразен. Не е като да е нещо кой знае кво, стискаш зъби и преглъщаш.
Обиждали са ме, но не съм го вземала на сериозно. Онзи ден имахме физическо и бяхме във физкултурния салон. Както винаги играхме волейбол - спортът, в който изобщо не ме бива... Понеже не ударих правилно, едно момче от класа ми ми се присмя.. Не ми беше много приятно, но се престорих, че не съм го чула. Вътрешно се чувствах като пълна загубенячка, макар това да е нещо дребно..
Последно редактирано от ~The Smile~ : 11-01-2013 на 19:03
ми не
просто съм с твърде напомпано самочувствие (с покритие, скъпа), за да се засягам от регресивно еволюиращи деца