а сега е това,че реших наистина че това е просто симптом и то моментен. Бях го решила докато не ми заяви,че той не иска просто да бъде с мен по простата причина,че си мислел,че аз правя някакви нередни като ,че съм искала да се разделим, или съм криела че излизам с друг...Не искал да ме дели с друго момче.
Добре хубаво мисли си такива неща да на 170 км сме нормално,но чак и да се разделим по простата причина...
Да до оня ден ми казваше че му липсвам и ме обичал....А и след раздялата ми заяви че държал много на мен ,но не можел повече така аз да съм го лъгала....А в същото време аз умирам за него... Фантазираше си за да ме ядоса и да се откажа,но аз не се отказах и да кажа майната му. ...и ми заеви ела си и ще се разберем....Сега на нито една моя дума не вярва на какво може да се дължи това...Да не би да иска друга,ако е така аз ще го оставя колкото и да ми е тежко...Незнам пък ми казва че ме обичал...Не мога да разбера всъщност кое е правилното