Не разбирам защо така.

**inSanee** · 10-23-2013, 13:08

Здравейте

Не вярвам особено някой да ме приеме на сериозно тук тъй като всеки е зачитан когато има повече мнение - т.е. по-скоро когато хората го познават, но.. все пак ще споделя моя така да го нарека проблем.

Интересно е как след като се запознаеш с някой който знаеш, че е идеален за теб и че този човек ще ти остане тръпка завинаги.. това не се променя с времето. Лъжа е когато някой ти каже, че времето лекува.. Глупости! Времето не лекува, нищо не лекува ако чувствата ти са повече от силни и истински.
Това са 4 години в които аз продължавам да обичам момче с което не съм имала истинска връзка.. Преживяла съм много през това време, видяла съм много, осъзнала съм, че има хора, които те ценят и обичат, но никога не е това, което искаш и имаш нужда да усетиш - т.е. да усетиш истинската обич от човека който желаеш от страшно много време.
Не са особено много хората с които съм имала взаимоотношения през тези години, но това е защото съм имала доста големи надежди с този човек. Но да .. уви .. съдбата не е на моя страна и той е от друг град. Нито е далеч, нито е невъзможно да не се виждаме страшно често. Случвало се е когато най-малко съм искала.
Безсмислени неща изписах до тук. Съжалявам за което. Просто .. наистина не знам как да го превъзмогна всичкото това. Осъзнала съм, че докато някой ден нямам връзка с този човек и не изживея това от което имам нужда... никога няма да ми мине.
Възможно е и да има друг начин и надеждата сте ми вие.
Обяснете ми логиката на това - добри приятели сте доста време, срещате се на определено място и няколко дена прекарвате заедно, всичко е наред, виждате се съвсем скоро отново - забелязвате щастието в очите на човека когато ви вижда. Доста време поддържате контакт, разбирате се да се видите - идва време за срещата - никой от другата страна. Продължавате напред. След половин година отново се виждате, той ви казва, че идва да ви види и след това отново никой. И това няколко пъти преди отново и отново.
Не осъзнавам защо така се получава. До момента в който вече надеждата ви е страшно голяма.. изведнъж всичко свършва. И то многократно.
Как бихте го приели вие? Как бихте реагирали?

И ако някой има желание да се бъзика с мен.. моля ви се отидете в някоя друга тема. Искам сериозни отговори.. някой наистина да вникне в това, което съм написала..
Извинявам се ако съм загубила времето на хора, които нямат желание да помогнат

**Sh@d0w** · 10-23-2013, 13:12

Нали се виждате на живо доколкото разбирам, какъв е проблема? Какво имаш в предвид "разбирате се да се видите - идва време за срещата - никой от другата страна"? Уговаряте се да се видите и не идва? Какво обяснение ти дава?

**inSanee** · 10-23-2013, 13:21

Има периоди в които ние поддържаме контакт. В повече ситуации по телефона или си пишем.
Рядко се виждаме, защото е доста сложно в момента за обяснение.
Просто не знам как да го обесня.
До момента в който има интерес към мен - следващия момент аз не съществувам.

**Carpe Diem** · 10-23-2013, 13:27

Само мога да ти кажа че до някъде те разбирам, пък и сигурна съм много други хора тук също защото сме преживели нещо такова. Може би не иска да влага чувсвта, защото живеете далече и за това те отбягва когато усети че нещата вървят на там? Не знам. Но за да продължава да те търси, все трябва да има нещо, иначе защо да те търси като си в друг град?

**Sh@d0w** · 10-23-2013, 13:31

Не отговори на въпросите ми.

Това че ти обръща внимание от време на време не значи че е влюбен до уши в теб. Не знам какъв всъщност е въпроса ти? Питаш защо не прави нищо по въпроса за вас двамата ли? Че то отговора е прост - по думите ти очевидно му е приятна компанията ти, но не чак до там че да направи нещо повече. Хубаво разчиташ сигналите му, но си ги пречупваш през твоя поглед очаквайки нещо повече. Ако е имал някакви намерения спрямо теб, най - малкото щеше да направи нещо по въпроса.

Иначе защо не е направил нещо по въпроса - причините може да са няколко:
-да не си негов тип (за връзка)
-да има друго момиче което му е хванало погледа в момента
-да е срамежлив и нерешителен

Та ако това не отговаря на въпроса ти опитай се да го синтезираш по ясно.

**sneering** · 10-23-2013, 13:41

От писмото ти се подразбира че умееш да обичаш истински,но не умееш да скъсяваш дистанцията с разрешаването на видимо удрящите те проблеми.
Това е адски много време на прикритие,някакви куп мечти които нямат реализация,постоянно мислене към нещо което не се знае дали ще стане,съпроводено с притеснение и мини-надежди с хепи енд.
Мисля,че след всичко това е крайно време вече да поговориш с него конкретно на тази тема.Повярвай ми и да стане най-лошото което ти се върти в главата,няма да е по-лошо от тази нейзвестност която те гони сега.
Тя е най-лоша,защото инвестираш маса време в нещо без ясен край,а времето е ценно и не трябва да се губи така.
Така че говорете,сваляш картите на максимум и каквото излезне,защото по този начин ще излезне истината която в момента търсиш.

**inSanee** · 10-23-2013, 13:49

sneering.. наистина искам и смятам да говоря с него в скорошен план. Което се опитвам да осъществя от бая време, но все имам причини, които ме спират..
Sh@d0w за първите въпроси - обяснения нямах от него. Не сме се доразбирали за точен ден и дата за да дойде, просто той ме игнорирваше в периода в който трябваше да се разберем.
Честно казано повечето случаи в които съм се опитвала да имам контакт с него съм му пишела аз или съм му се обаждала аз, но повечето пъти отново бях игнорирана.
Когато той пожелаеше и имаше интерес към мен само тогава можех да имам вниманието му за кратко.

Да възможно е да не е имал чак такъв интерес, но .. все пак когато познаваш някой виждаш нещата не през твоите очи, а спрямо начина по който те гледа и ти говори и... всичко останало.
Не отричам, че е възможно да съм се самозаблуждавала доста, но все пак - надеждата крепи будалата..

Нещата доста пъти съм ги приемала, че няма да бъде на моята, но ... просто като се замисля ... не мога да го приема. Не искам да го приема и няма да го приема..