От писмото ти се подразбира че умееш да обичаш истински,но не умееш да скъсяваш дистанцията с разрешаването на видимо удрящите те проблеми.
Това е адски много време на прикритие,някакви куп мечти които нямат реализация,постоянно мислене към нещо което не се знае дали ще стане,съпроводено с притеснение и мини-надежди с хепи енд.
Мисля,че след всичко това е крайно време вече да поговориш с него конкретно на тази тема.Повярвай ми и да стане най-лошото което ти се върти в главата,няма да е по-лошо от тази нейзвестност която те гони сега.
Тя е най-лоша,защото инвестираш маса време в нещо без ясен край,а времето е ценно и не трябва да се губи така.
Така че говорете,сваляш картите на максимум и каквото излезне,защото по този начин ще излезне истината която в момента търсиш.