- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Да простим ли изневярата?
Здравейте имам връзка с едно момче и преди няколко месеца той ми изневери, разделихме се, но след няколко месеца отново се събрахме. Държанието му преди раздялата не беше много мило към мен и сега пак започна със същото държание, потаен е и не споделя. Не иска да го търся често. Когато се сетя за изневярата направо се побърквам. Вие бихте ли простили изневяра, бихте ли се събрали отново с човека и какво бихте направили ако той се държи потаино и не иска да го търсите?
не разбира се
колко трябва да не се уважаваш, за да простиш подобно нещо...
Естествено, че не бих простила.
А и нали знаеш... щом веднъж го е направил....
Тва е все едно котката у вас да опикае килима и да се изсере в саксиите, а ти да и купиш ново легло, котешки консерви, и да я галиш 24/7 и да се надяваш че ще схване намека.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Има разлика между дребни грешки и грешки от такава величина. Това е един вид предателство към човека с който си. Ако толкова не можеш да си държиш нагона, поне скъсай човека.
А в случая - изневерил е с някаква, правили са каквото са правили писнало му е и отново да не е капо се хваща с нея.
Това ли защитаваш?
Много малко хора заслужават втори шанс. Тва да не е топъл хляб че да го раздавате ей така....
Всяка грешка има последици. Не може да утрепеш някой, да направиш мили очички на семейството му и да кажеш извинявай. И да очакваш да те приемат радушно.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
doesanyonecare, много си зле
И не, не бих простила. Държи се гадно с теб, изневерява и след това уж се променя,за малко. Най-вероятно пак ти изневерява и за това така се държи. И все пак ти сама трябва да си решиш дали има смисъл да му даваш толкова много възможности да ти се промени. Ако мислиш, че той е мъжът на живота ти, прощавай му всеки път щом кривне, но ако не е, нараняваш най-вече себе си, на него очевидно му е все едно за теб.
Наистина наранявам най-вече себе си. Според него той се държи добре, а аз като дете. Разбрах по-точно видях и един чат с някакво момиче, което постоянно го кани на кафе и се върти из нейния квартал, за да я вижда.
Всички ми казват, че не си заслужава да съм с него, той не заслужавал доброто ми отношение и вече започвам и аз да се замислям в думите им...
Благодаря ви за съветите, но ако го обичам прекалено много какво да правя?
Бих простила изневяра, ако преценя, че човекът заслужава втори шанс (което при мен е почти винаги) и при специални обстоятелства.
Това, което не бих простила в твоя случай, е поведението след това. Ако е изневерил и си му простила, на колене трябва да лази и цялото му съществуване да е концентрирано в това да не направи щастлива и да ти спечели доверието отново. А нашият си опитва да си разиграва коня, ще го оставиш ли? Борба за надмощие е в случая, от която победителката трябва да си ти. Ще победиш, като го пуснеш да пасе.
В последните няколко месеца се спуках да повтарям, че уважение не се изисква, а се заслужава. Какво уважение очакваш, като се държиш така и му позволяваш да ти се качи на главата? Тропни по масата, кажи му, че така няма да се получи и или захваща да си поправя грешката, или може да си хване багажчето и да си тръгне. Ама го мисли наистина, защото ако само го кажеш без да си готова да си изпълниш ултиматума, олекваш много и губиш всякакъв респект.
Защо го търпиш? Хубав секс, например? Сериозно? Заради няколко оргазма си тровиш нервите? Ще си намериш друг и ще е по-добър, повярвай ми. Винаги ще има по-добър в нещо. Държи се добре и те прави щастлива (понякога!)? Намери си друг, който ще те прави щастлива винаги, просто е.
Искаш целия квартал да те подмята и всички да ти говорят зад гърба какви ги върши твоят ли? Вземи се в ръце.
П.С. Много сте сигурни нещо в себе си, бе. Винаги ми е смешно, когато чета категорични мнения по темата за изневярата.
Пантерке, абсолютно съм съгласна с целият ти пост, но това си зависи не само от човека, на когото ще се прощава, а и от този, който ще прощава
да приемем, че на мен се случи такова нещо и човека до мен покаже пълното си разкаяние
аз обаче няма да мога да забравя, винаги когато го погледна ще се сещам за изневярата
това ще стои като обица на ухото
поне при мен така стоят нещата - когато нещо се 'счупи', не може да бъде поправено отново
Ами да, никога не може да си категоричен в това отношение, макар че и аз си казвам сега, че не бих простила изневяра. Той трябва да си заслужи втория шанс, а не ти да му го подариш. Aз вярвам в даването на втори шанс, но не и в това, че всеки го заслужава.
Може и да простя, но не бих могла да бъде отново с този човек.
Не защото не заслужава или заради някакви холивудски разбирания за любов и доверие. Просто защото съм злопаметна и отмъстителна. Даже да искам да загърбя изневярата, но едва ли бих могла. Във всеки лош ден, който имаме, аз ще се сещам за стореното от него. При всеки спор ще искам да му го натрия в носа. Каквото и да прави никога няма да бъде достатъчно. Съмненията никога няма да ме напуснат и не бих могла да гледам на него по начина, по който съм го гледала преди. Даже да се постарая да не повдигам темата, това ще ме разяжда отвътре и рано или късно всички топли чувства, които съм изпитвала към този човек ще избледнеят.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote