Как да оправя отношението...

[sainthill]

Здравейте на всички, няма да съм първият нито последният който заради моята глупост се разделих с приятелката ми. Ходихме 4г. заедно, през цялото това време, ние не бяхме се карали за нещо много голям, винаги е имало разбирателство между нас, много рядко сме се заяждали и то ако е имало е било супер несъществено. През това цялото време тя направи някой грешки преди година и половина, но и простих, защото си призна и обсъдихме ситуацията, но след тези грешки аз леко се отчуждих от нея и се одръпнах. Тя се опита да заздрави връзката като преди, но аз твърдоглав и тъпоглав се затворих отново в себе си, тя се опитваше с любов да оправи работите, опитваше се с всички сили, защото бяхме щастливи, но аз пък не и отвръщах със същото през тоя период, а ми се искаше(за което съжалявам).

И се стигна до тази ситуация в която бяхме малко разделени, просто разстоянието ни раздели за месец, поради семейни причини и не знам какво стана като се прибра, исках да поговоря за връзката ни, исках да и кажа някои работи, но късно стана, излезнахме поговорихме и тя беше взела решението да се разделим, просто се е изморила да се опитва... След като се разделихме аз на втория ден отидох до университета и, и я изненадах и и дадох една роза, но тя ми каза, да не се опитвам за сега, не искала. Не знам какво да направя, време ли да и дам, какво в бъдеще да направя. И двамата сме един набор.

[Sh@d0w]

Късно си се сетил. Най - вероятно вече се вижда с друг, единственото обяснение защо е толкова категорична след 4 години.

В случая нищо не можеш да направиш за връзката ви, запитай се дали искаш да запазите поне приятелството си, виж това вече може да стане.

[Ivaaaaa]

държанието ти я е накарало да стигне до това решение
трябва да си търпелив и да й докажеш, че я обичаш и значи нещо за теб

сигурен ли си, че за това време тя не си е намерила някой друг?

[sainthill]

Според мен няма момче, щеше да ми каже още тогава, но както и да го овъртам, аз съм причината тя да скъса с мен. Тя иска да си останем приятели, както и аз, просто 2-та сме като едно цяло, ежедневие е да си пишем и да се виждаме.

Не знам просто, го обмислям да разтегна във времето всичко, но ще се опитам да и докажа, че мога да съм себе си с нея. Да минат 2,3 месеца или колкото време е нужно. Аз исках да и кажа много работи, но късно...

[sainthill]

Не знам все си мисля, че я загубвам с всеки изминал час... Може би се филмирам твърде много и си внушавам, но за първи път ми се получава така, направо съм глътнал фафлата

[Anonys]

Подбери си думите и овърти нещата. Излезте. Кажи ѝ това, което искаш да ѝ кажеш в по-невинен и сладък вид. Кажи ѝ, че всъщност през това време, ти си се боял, че ще те нарани отново, че няма да се получат нещата. Направи ѝ някаква изненада и ѝ кажи, че си я обмислял от преди един месец, защото забелязваш старанието ѝ и си се влюбил много повече в нея. Покажи ѝ, как си се чувствал, как си виждал нещата през твоите очи, докато тя се бори за теб. За тази кауза - година и половина тя се е мъчила, дай ѝ някаква награда, резултат, покажи ѝ, че си е струвало, като не я обливаш само с думи. Правете други неща, изненадвай я. Облепи ако щеш цялата ѝ стая с рози, та като се прибере да ги види. Момче си, измисли нещо. Виж нейния идеал за оправяне на връзка, виж как тя е действала и постъпи по същия начин. Но с малко плюсове отгоре.

[sainthill]

Anonys евалата мога да ти кажа, много добри идеи даваш и ми вдигна куража!!! Ще гледам да не и се натрапвам, а само да я изненадвам!!! Днеска излизахме, направихме една разходка, но нали малко по студено се държи и по остро, но все пак няма как да я виня, трябва да си го отнеса и то сурово, според мен се зарадва, че излезнахме(но не го показва) и бързо го решихме да излезнем. След това си писахме, така че има един малък лъч! )