- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Спирам цигарите, помогнете ми
Табекс изобщо не помага, пак ми се пуши постоянно, просто с воля се спирам.
Днес, уж за последно, изпуших последната си цигара преди 3 часа. и сега не спирам да мисля за това, не, че ми се пуши толкова, просто ме побърква мисълта, че никога повече няма да мога да се насладя на дебела тежка цигара след като съм се наял като свиня или като съм пиян.
Просто ме кефи.
Също така имам чувството, че цигарите допринасят за по-пълноценното и щастливо изживяване на хубавите мигове. И намалява травмиращите такива.
Всичко това са просто тъпи илюзии, които мозъка ми е създал, знам. Искам да спра, но мисълта, че никога повече не мога да си дръпна дори веднъж (защото в действителност никога няма да ги спра ако не направя това) ме побърква. Не знам какъв беше тоя зор да пропуша в 9ти клас ...
ПИшете им мотивиращи неща..![]()
Не ги спирай. Или просто се опитай да ги намалиш. Аз пушех по кутия на ден, обаче се хванах в ръце и сега пуша по максимум 7-8 цигари на ден.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=220394
една велика тема
Боже,който си на небето,върни ни 2pac и си вземи Джъстин Бийбър!!!!
няма как да ти помогнем ти сам трябва психологически да се настроиш ,че ще спреш
аз не мога да си представя да ходя на дискотека примерно и да не запаля някоя и друга цигара..;d просто е невъзможно
Щом те кефи, за какво да спираш? Намали ги толкова, че да се чувстваш щастлив и да не ти определят деня, намери си минимума и карай по него. Казваш си "днес ще изпуша само * и ще се насладя максимално на тях" и следваш тази цел.
Ненужно е да казвам, че цигарите са зли и само ти вредят, ти си го знаеш. Важното е ти как се чувстваш след тях.
Не са ти нужни хапчета, а силна воля. Вземи пример от Чачо. Аз след 24 дена не-пушене, пак запалих цигара, така че... да.
E чачо вече не пуши от супер много време и го боли кура..![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Пробвал ли си електронна цигара? По - голямата част от тютюнопешенето е навика, отколкото самото пушене.
ти луд ли си, не ги спирай
цигара след ядене, кафе с цигарка, такива неща...
който не пуши не е нормален
И аз искам да ги спра, нон стоп си го мисля, че няма да пуша повече и после взимам от някой по инерция.
А около мене като се пуши и така ми се приисква и аз да пална.
И електронната цигара е начин да изкорениш навика? Да, бе, друг път, чист заместител на цигарата си е.
То е все тая дали една кутия или 8 цигари.
Аз лично не пуша от 9 месеца. Не че преди това съм била върл пушач, ама редовно ми се случваше да запалвам - имало е случаи, в които съм пушила цял месец, после 2 не съм, после веднъж-два пъти месечно само по купончита или в междучасието, ако ми е тъпо, после още някакво време не пуша, после пък запалвам и така 1-2 седмици. Тъпа работа.
Кефи ме да пуша, ама заради единия кеф... мне. Пък и цигарите обикновено се тестват върху животни, а аз съм противник на това.
Сакън, подобре да ги тестват върху хора, че животинският живот е поважен?
Не, не казах това.
Просто вивисекцията е безсмислена, защото резултатите в голяма част от случаите не са валидни за хората.
е няма ли значение кво количество канцерогенни вещества поемаш.. ?
едно и също ли е да изпиеш 100 грама уиски и едно шише уиски ?
Най-голямото изпитание е да се решиш, че категорично ще ги откажеш.
Смятах да ти спестя досадното "My story", но по някаква причина се чувствам длъжен да разкажа.
Моята повратна точка беше една пневмония. Боледуването не беше много сериозно, дори не висях в болницата, вкъщи се лекувах. Понеже ми беше гадно да пуша в този момент, 2-3 дена останах без цигари. Тогава отидох до докторката и ме прати на снимка. Направих снимката, върнах се в кабинета и седнахме с майка ми, че и тя беше с мен, на едно диванче. Докторката загледа снимката, гледа, гледа, въздъхна и попита:
–Вие ли сте майката?
–Да.
–Да знам с кого да говоря....
Помълча няколко секунди и допълни:
–Ами има пневмония.
Може би беше глупаво, но за миг си помислих, че ще каже рак. Съдейки по дългата, дълбока въздишка на майка ми и насълзените й очи, явно и тя си беше помислила същото.
Направих си няколко извода случката. Първият е, че явно понякога се паникьосвам като малко момиченце, колкото и да си мисля, че ми е далечно такова поведение. По-важният обаче е, че дори диагноза рак да означава, че съм изтеглил хуя от чувала с путките, не бях готов да го чуя. Мина ми през главата как можеше да се сбогувам със следване, работа, семейство, деца, приятели. В най-добрия случай щях да съм от онези хорица, които се опитват на тъгъдък да преживеят 1000 преживявания за оставащата годината-две и изнасят мотивационни речи как хората не сме роби на времето. После ми мина през главата, че освен, че можеше да гушна букета, вероятно щях да сваля първо двайсетина кила докато стана кожа и кости; щеше да се появи една болка в гърдите, постоянна и досадна колкото глада за никотин; в един момент сигурно нямаше да мога отида до тоалетната без чужда помощ и накрая щеше да се наложи да си затворя очите за последно пред майка, баби, дядовци, братовчеди, приятели, познати, непознати. Накрая можеше тези хора да се наложи да ми натикат погрознялото и съсухрено тяло в почвата, да се питат справедливо ли е, кой е виновен и да премълчават пороците ми, щото за мъртвите или лошо, или нищо.
Трябва да съм много глупав, за да си набивам такива филми в главата на 20 годишна възраст. Но според мен е още по-глупаво, като спра да се тормозя с подобни мисли, да си набутам пак цигара в устата. Щото, ако трябва да сме честни, причините да пушим са не по-малко абсурдни филми.
Толкова за категориността. Тя е ключова, защото точно тя те спира да не запалиш "само една". Но има и няколко практични номерца, които ми бяха полезни. Първото е, че като ти се допуши много и пририташ, обикновено гладът трае няколко минути и после минава; просто времето ти се струва безкрайно в този момент. Можеш да си засечеш с часовник, ако искаш. Второто е, че липсата на видима промяна при отказа на цигарите демотивира, но ей такива напомняния може да ти повдигнат духа: http://whyquit.com/whyquit/a_benefits_time_table.html Третото е, че най-лесно заместих навика с ядене и висене пред компютър. Четвъртото е, че намалените разходи се отразяват добре на джоба и с тия пари можеш да се поглезиш достатъчно, че да си успокоиш нервите.
ПС: Като бях пушач ми беше много досадно да ми пеят на главата как трябва да спра и какви ядове мога да си навлека. По тая причина се чудех дали изобщо да напиша коментара. Нямам намерение да променям мнението на който и да било насила.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Да не си ги почвал бе, лигльо.
Welcome to the Jungle...