Мисля,че е неизбежно човек да пречупва всичко през своята призма.Все пак в това е индивидуалността на всеки един.Колкото и да се стараем да се съсредоточим в едно,винаги има нещо,което ни отделя-проблеми,ежедневни грижи и т.н. Много пъти съм се питала какво представлява Бог в Своята същност и единственият отговор не е това,което някой ти казва,а това,което пише в Библията.Все пак това е боговдъхновеното писание,което е извор на всички мъдрости.Относно това,в което вярвам...Вярвам само и единствено в Бог,защото от хората можеш да получиш разочарования и предателства,докато това с Него никога няма да се случи.Човек поставен в своят живот и в своята среда понякога трябва да прави избори и един от фундаменталните е това да вярва или да не вярва в Исус.Да вярва или да не вярва,че е изкупил греховете ни на кръста,за да можем да имаме вечно спасение,ако го приемем в сърцето си и го признаем за спасител.Това не става ей така.Не е моментно изживяване и край-предаден си.Според мен това е един процес,продължаващ цял живот.Живот,в който трябва да се научим,че има прошка,за този,който искрено я поиска.