Проблеми с родителите

[anonymous708973]

та приятеля ми ми предложи след като завърша да замина при него в чужбина и да се устроим там,аз наистина много искам,защото не ми се живее този живот на родителите ми-с хубавите им професии и измъченият им начин на живот,...

Искаш на 18-19 години да се превърнеш в домакиня ли?
И като ти направи едно бебе след година-две, съвсем да ти отиде образованието?

Вземи се в ръце и не прави глупости. Не са ти дали психическа подкрепа, биг дийл. Поне си получила финансовата, от която имаш нужда за добър старт в живота. Има деца, които и това нямат.
Порасни, намери си приятели за емоционална подкрепа и вземи това, които родителите ти дават даром, защото други хора, от които да получиш безплатен обяд, няма.

Ако искаш да се изнесеш, давай. Ама за тая цел ще ти трябват повечко пари отколкото можеш да вадиш в момента, предполагам.

[Violenza]

Искаш на 18-19 години да се превърнеш в домакиня ли?
И като ти направи едно бебе след година-две, съвсем да ти отиде образованието?

Не са ти дали психическа подкрепа, биг дийл. Поне си получила финансовата, от която имаш нужда за добър старт в живота.

Отново не мога да се съглася с тези две неща.

Някак, не знам защо възприемате образованието като единствен мост към 'щастливия/успешния живот'. Ако роди на 18-9 веднага се приема, че по презумпция си е провалила живота и край. Е, далеч не е задължително.
А липсата на морална подкрепа от страна на родителите й може да се окаже много по-сериозен проблем отколкото липсата на финансова такава. Както е станало и в случая на авторката. Подобно пришпорено отношение по-скоро е способно да я откаже, отколкото да я стимулира за каквото и да било.

Авторке, мен малко ме съмнява ситуацията да е чак такава, каквато ти я описваш. Сега си влюбена в момъка, вашите се опитват да ви разделят и на теб те ти се виждат черни в очите. Много хубаво разглеждаш и двата случая, ама ако решиш да заминаваш, замисляла ли си се какво ще стане ако там с приятеля ти не се разбирате и решите да се разделяте? От прекалено малко време сте заедно (а и едва ли сте прекарвали кой знае колко заедно физически, след като той живее в чужбина) за такава сериозна стъпка. Да не говорим, че ако се получи така ситуацията, ти ще си единствената загубила. И то най-вече доверието на родителите си. Моят съвет е да обмислиш много добре възможните изходи и да претеглиш рисковете на везната.

[anonymous708973]

Ако роди на 18-9 веднага се приема, че по презумпция си е провалила живота и край.

Не че си е провалила живота, но определено не си го постила добре.
Просто съм чувствителна на тая тема, защото една приятелка на 19, страхотно момиче, което щеше да учи, заразя всичко и хвана към Англия с приятеля си, в когото е много влюбена... и който е на 31, ако не се лъжа. Никой не го понася, всеки с различна причина, но тя е дотолкова убедена, че това е човекът за нея, че каза на майка си, че заминава в деня на полета. Той бачка като охранител, тя чисти домове. На 19. Вместо да учи. След година-две 100% ще се намеси и бебе в картинката, просто защото ги познавам. За мен това е проваляне на живота.

А за другото... да оцени, че поне има финансова подкрепа, щото познавам деца с невероятни възможности, които не получиха шанс точно поради липса на пари. Та, финансова подкрепа е по-добре от никаква или от гола морална тип "да, маме, ти си умна, ще се справиш, ама ние няма как да ти платим за образованието". Много зависи от човека, това е лично мнение.

[Violenza]

За мен това е проваляне на живота.

Ами ако тя така е щастлива?


Пак ни се разминават дефинициите явно. Иначе те разбрах.