
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Проблеми с родителите
Отново не мога да се съглася с тези две неща.
Някак, не знам защо възприемате образованието като единствен мост към 'щастливия/успешния живот'. Ако роди на 18-9 веднага се приема, че по презумпция си е провалила живота и край. Е, далеч не е задължително.
А липсата на морална подкрепа от страна на родителите й може да се окаже много по-сериозен проблем отколкото липсата на финансова такава. Както е станало и в случая на авторката. Подобно пришпорено отношение по-скоро е способно да я откаже, отколкото да я стимулира за каквото и да било.
Авторке, мен малко ме съмнява ситуацията да е чак такава, каквато ти я описваш. Сега си влюбена в момъка, вашите се опитват да ви разделят и на теб те ти се виждат черни в очите. Много хубаво разглеждаш и двата случая, ама ако решиш да заминаваш, замисляла ли си се какво ще стане ако там с приятеля ти не се разбирате и решите да се разделяте? От прекалено малко време сте заедно (а и едва ли сте прекарвали кой знае колко заедно физически, след като той живее в чужбина) за такава сериозна стъпка. Да не говорим, че ако се получи така ситуацията, ти ще си единствената загубила. И то най-вече доверието на родителите си. Моят съвет е да обмислиш много добре възможните изходи и да претеглиш рисковете на везната.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Не че си е провалила живота, но определено не си го постила добре.
Просто съм чувствителна на тая тема, защото една приятелка на 19, страхотно момиче, което щеше да учи, заразя всичко и хвана към Англия с приятеля си, в когото е много влюбена... и който е на 31, ако не се лъжа. Никой не го понася, всеки с различна причина, но тя е дотолкова убедена, че това е човекът за нея, че каза на майка си, че заминава в деня на полета. Той бачка като охранител, тя чисти домове. На 19. Вместо да учи. След година-две 100% ще се намеси и бебе в картинката, просто защото ги познавам. За мен това е проваляне на живота.
А за другото... да оцени, че поне има финансова подкрепа, щото познавам деца с невероятни възможности, които не получиха шанс точно поради липса на пари. Та, финансова подкрепа е по-добре от никаква или от гола морална тип "да, маме, ти си умна, ще се справиш, ама ние няма как да ти платим за образованието". Много зависи от човека, това е лично мнение.