Добрите отношения не значат нищо. Имам много другари/колеги, с които имаме страхотни отношения, тип говорим си по телефона, на обяд, или онлайн - спамим рандом много. Не искам да ги чукам. Повечето от тях не искат да ме чукат. Другари сме си.

Тъй като не мога да имам връзки, и вече ми е писнало да се насилвам ( преди си мислех, че би трябвало да имам връзки, от както разбрах, че няма нужда - нямам ) - секс. Рандъм забавен секс. За който имам желание 1-2 пъти месечно и има конкретно време, което мога да отделя за това.

За връзка ми трябва емоционалност. Някой да провокира емоция у мен. Което си е сириъз шит, игноранса ми е на тежко ниво.
Тогава сексуалните отношения ще тръгнат. Колко му е, да я има едната страст. Пък, да го духат добрите отношения. Наистина, ако някой може да ми обърне света и да ме накара да му мъркам в краката - ще се кефя.
Ще се кефя да ми е гадно, ще ми е кеф всичко.

От скука онзи ден в един бар ( защото след като съм приказвала с всички на масата, се отегчавам от кисненето им, гледането им в една точка и поклащането ) реших да зяпам нагло някакъв тип. Зяпах го. Той се смущаваше. Беше притеснителен.
Отидох при него, оказа се кротък "младеж", разменихме контакти, че и визитка остави. После зяпах някакъв холандец и си приказвах и с него.

Тъй, по-скоро бих предпочела як секс. Социални контакти имам твърде твърде много. Днес само съм се запознала с минимум 15 нови човека, с които ще общувам. И с всички тях мога да се разбирам добре.

Но, рядко нещо ме трогва емоционално,а правя як секс, като в главата ми бучи всичко.