Съществуват ли духове,или просто въображение?

[BuBzzz]

Допреди не бях ставала свдетел на подобни неща, но ето какво ми се случи скоро:
С родителите ми бяхме на село и когато си легнахме аз не можах да заспя, защото котката ми постоянно ме будеше (все едно искаше да ми каже нещо). После чух някакво тропане и си помислих, че някой от наще е станал. После обаче усетих, че шума идва от тавана и реших да отида в кухнята, видях, че и те са станали, защото са го чули, чуваше се все едно някой ходи по тавана и продължаваше. Когато спря баща ми се качи да провери, но нямаше нищо. После не можах да заспя, защото стаята ми е точно срещу вратата на тавана...

Да,сигурно е бил дух.Доста често се случват такива неща

[an7raks]

Допреди не бях ставала свдетел на подобни неща, но ето какво ми се случи скоро:
С родителите ми бяхме на село и когато си легнахме аз не можах да заспя, защото котката ми постоянно ме будеше (все едно искаше да ми каже нещо). После чух някакво тропане и си помислих, че някой от наще е станал. После обаче усетих, че шума идва от тавана и реших да отида в кухнята, видях, че и те са станали, защото са го чули, чуваше се все едно някой ходи по тавана и продължаваше. Когато спря баща ми се качи да провери, но нямаше нищо. После не можах да заспя, защото стаята ми е точно срещу вратата на тавана...

А, ся му кажи на баща ти да сложи два капана за плъхове горе... Ловците на духове ги използват и са много ефективни...

[Stella_SN]

И аз да се включа по темата .. :Д По принцип мисля, че има някаква енергия останала от човека, но не мисля че е в състояние да ни навреди например, освен ако самата наша психика не го позволи. Честно казано, страх ме е повече от живите, отколкото от душите на мъртви хора Нищо подобно мисля че не ми се е случвало или поне не помня. Дядо ми почина преди 4 години, тогава баба ми може би усещаше някакво присъствие, някаква енергия. Тя живееше самичка в цяла голяма къща и някак си самото чувство на самота и наскоро изгубен човек е могло да я подтиска. Сестра ми пък често го сънуваше, усещаше го.. Аз не. Сънувах го понякога, но никога когато съм мислила за него, не съм го сънувала после.. Ден преди 16-тия ми рожден ден тогава го сънувах. Не съм мислила съзнателно, може би на някакво подсъзнателно ниво.. Та сънувах, че съм в къщата на баба ми и той идва там, за да ми честити. Съответно аз го поканих на празненството вкъщи, а той ми каза; Съжалявам миличка, не мога да дойда и да изляза от тук. Дойдох само да ти честитя и си отивам" . Тогава просто се събудих и беше 00:09, вече денят на рождения ми ден. Дори да беше преди години го помня мнооого ясно и то не защото съм се уплашила че духът му иска да се свърже, а просто защото бях съкрушително тъжна. Та мисля, че може би има такива неща, но по-голяма част от "случките с духове" са плод на съзнанието ни.

[chupachups]

На мен ми се бяха случили някакви подобни неща... Когато кучето ми почина (бях на 9) го погребахме с баща ми под една бреза извън града. Когато стана 1 година от смъртта му с тати посадихме на село една бреза. Тя страшно бързо порасна и стана много здрава и с дълбоки корени и аз реших да издълбая на стъплото и едно сърце, с първата буква от името на кучето ми в сърцето. След няколко дни, отидохме на брезата, къдете го бяхме погребали и на брезата имаше същото сърце, със същата буква и всичко. Нищо не бях рисувала и тати също. Абсолютно копие на първото. Кучето ни беше част от семейството, мен много ме пазеше и се грижеше много за мен. Родителите ми, са ми разказвали, че когато са излизали навън с количката да ме разхождат, кучето седяло до мен и лаело всеки, който се доближи до мен и ако тати не му кажел, да не лае не спирал и ме пазел повече дори от храната си. Аз още тогава усещах силна връзка с него, дори да е куче и да прозвучи нелепо.
Друга снимка пак свързана с кучето ми, беше когато един ден се прибрах в нас и нямаше никой и каишката му беше под един скрин на който имаше негови снимки, а тази каишка даже не знаех къде е, до тогава.
Също така той много обичаше топки и в нас често падат едни едни топки за тенис, понеже преди тренирах тенис и още ги пазим или някви кръгли предмети и вече почвам да се плаша...
Имам чувството, че изтрештявам

[xNarcisseNoir]

На мен ми се бяха случили някакви подобни неща... Когато кучето ми почина (бях на 9) го погребахме с баща ми под една бреза извън града. Когато стана 1 година от смъртта му с тати посадихме на село една бреза. Тя страшно бързо порасна и стана много здрава и с дълбоки корени и аз реших да издълбая на стъплото и едно сърце, с първата буква от името на кучето ми в сърцето. След няколко дни, отидохме на брезата, къдете го бяхме погребали и на брезата имаше същото сърце, със същата буква и всичко. Нищо не бях рисувала и тати също. Абсолютно копие на първото. Кучето ни беше част от семейството, мен много ме пазеше и се грижеше много за мен. Родителите ми, са ми разказвали, че когато са излизали навън с количката да ме разхождат, кучето седяло до мен и лаело всеки, който се доближи до мен и ако тати не му кажел, да не лае не спирал и ме пазел повече дори от храната си. Аз още тогава усещах силна връзка с него, дори да е куче и да прозвучи нелепо.
Друга снимка пак свързана с кучето ми, беше когато един ден се прибрах в нас и нямаше никой и каишката му беше под един скрин на който имаше негови снимки, а тази каишка даже не знаех къде е, до тогава.
Също така той много обичаше топки и в нас често падат едни едни топки за тенис, понеже преди тренирах тенис и още ги пазим или някви кръгли предмети и вече почвам да се плаша...
Имам чувството, че изтрештявам

Ама разбира се... вие не знаете ли, че мъртвите души могат да дълбаят по стъблата на дърветата!!
Разби ме...