.
Отговор в тема
Страница 1 от 8 12345 ... ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 188

Hybrid View

  1. #1
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324

    8 дни сред нудисти (Еротичен разказ)

    Истински случай, фантазия или фантазия граничеща с реалността, преценете сами.

    На 23 години съм от София. Втора година съм във факултета по журналистика към СУ. Харесвам си специалността, отдаден съм на нея почти изцяло. Искам да стана един ден един от ония журналисти, на които като им чуе човек името и веднага го асимилират със напориста, запомнена и силна личност... ама надали, тука в БГ нещата стават само с пари и с връзки. Иначе ми се ще да пробия в Нова ТВ, даже имам и един приятел на баща ми, който работи там, но за сега ми е още рано. А преди близо седмица от мой колега разбрах за едни курсове по практика, безплатни, организирани от университета чрез някаква европейска програма за развитие, и така нататък, не обърнах много внимание на това, но пък само като чух "безплатни курсове" и почнах да го разпитвам какво е и що е. Колегата ми обаче понеже не се интересува особено много от курсове, а изобщо и от следването си, не успя много добре да ми разясни за какво става въпрос и просто ми даде телефона на професор Илиев, който знаел всичко за въпросните курсове. Аз естествено веднага извадих телефона от джоба си и тръгнах да въртя на професора. На момента обаче не успях да се свържа, даде ми свободно и след малко ми затвори. Явно имаше лекции в момента. По-късно пак опитах и пак същото. Реших, че до края на деня ще опитам и трети път но не повече, за да не бъда нахален. И така, завъртях след близо два часа пак. Е, този път успешно.
    -Ало.
    -Професор Илиев?
    -Да, на телефона е.
    -Здравейте, понеже ви нямах телефона, един мой колега ми го даде.. Заааа.. Става въпрос за курсовете по практика, по журналистика. В смисъл трябва ми някаква информация.... (прекъсна ме)>
    -Да, да момче заповядай в кабинета ми след 17:00 часа за да не говорим по телефона, ще ти обясня, че не мога да разговарям сега.. Тук съм се оплел в едни калабалъци заради твойте колеги, ела после при мен да говорим.
    -ОК, благодаря, до после, благодаря много...

    < 17:13ч., в кабинета на проф. Илиев >
    ... -които искат да се осъвършенстват, това е една добра възможност, възползвайте се, европейските фондове финансират, всичко се поема, просто се поизчерпаха вече, те доста от колегите ти се възползваха. Аз в една от лекциите си най-официално ви приканих за програмата, ти явно не си присъствал за жалост..
    -Ами да аз почти две седмици бях болен за съжаление доста изпуснах сега наваксвам.
    -Да те доста от колегите ти бяха болни нямаше известно време доста народ. Тааа... Това са си куросве, които в един удобен момент стига ръководството да го решим, ще ти послужат директно за курсова работа. Разбираш ли? Зависи какво си избереш... Значи сега ще ти кажа какво е останало. (вторачвайки се във дисплея на лап-топа си) ... Ами виж сега, три курса има свободни в момента, ако не си харесаш някой от тях, след около 2 седмици очаквам да се освободят още два.
    -..аха.
    -Иначеее.. имаш "Условия на труд във завод за метали", практиката е в Мюнхен, другото е "Ниво на бедност на населението" практиката е в Рим, и третото е "Табута и ценности при нудистите" като практиката е в град Естепона, в Испания. Избирай мойто момче, че колегите ти и те чакат...

    СЛЕДВА ЧАСТ 2>>

  2. #2
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    ЧАСТ 2 >>

    -... избирай мойто момче, че колегите ти и те чакат.
    -Ами въпроса ми първо е какво ми се осигурява там, как стои въпроса с пътуването защото.. Аз изобщо не очаквах да става въпрос за курсове по практика, които са извън България и...
    -Програмата ти осигурява всичко- транспорта, спането, храната както и в зависимост от курса ти се осигуряват от 50 до 150 евро спонсориране, в смисъл парички, които ти се дават за твои лични разходи.
    - (повдигам учудено вежди) Уау.. амиии... (чудя се какво да кажа)
    - Значи практиката в завода за метали е най-кратка, тя е четири дни. Сега... там не знам на какви условия ще си подложен и какво и що, мога само да предполагам...
    - В смисъл?
    - Ами в завод за метали бил ли си? ..не си бил. Може и да не ти хареса, ти си реши, въпроса е, че през целия ден ще си там, там въздуха е друг, средата е малко неприятелска така да го кажа, но ти си реши де.. Иначе практиката в Рим мисля, че ще ти хареса. Бил ли си в Рим?
    -Не..
    -Там е хубаво, 6 дни е курса, общо взето ще правиш репортажи, ще интервщираш бедни, просяци по улиците, изобщо хора, дето се вписват в естеството на репортажа ти, мисля, че това ще ти е от една страна забавно, пак ти ще си решиш. А относно другото предложение заа... става въпрос за нудисти, репортажа ти ще бъде включен до колкото знам в техен онлайн журнал. Осем дни е курса, там репортажа ти ще се състои в това да опишеш като цяло живота им, по-точно ежедневието им, каквото по-интересно забележиш ще е добре да го опишеш. Иначе градчето там е много хубаво, на брега е, в един курорт ще си заедно с тях.. Така малко екзотична ще ти е тая практика от където и да я погледнеш нали..., не знам как го приемаш ти самия... Но това са ти предложенията, казах ти, че ако не си харесаш нещо заповядай след около две седмици, ще имам още едно-две предложения, решавай си колега.. Ако искаш помисли, все пак практиката ти ще бъде е далеч от България, няколко дни, помисли и ми кажи утре, до утре време има..?
    Замислих се. Възможностите бяха само три, това което щях да съм решил утре, можех да го реша на момента. Визуализирах набързо в съзнанието си един голям сив завод за метали изпълнен с потни големи работници с жълти каски на главите си и с черни петна от сажди по потните им лица, и така директно отписах първата възможност. После, си представих Рим- красив, слънчев град. Там, бих отишъл.. Тъпото беше, че ще се разправям с.. просяци? Клошари, бедняци, те миришат, ще трябва да ги търпя и интервюирам.. Някакси това ме отблъсна, не друго, а и всеки щеше да отблъсне. А тия нудисти... някак много ама много странна ми се виждаше тая практика. То се подразбираше, че ще присъствам целодневно през тия осем дни сред голи хора, ще ги интервюирам и в тая среда ще сглобявам репортажа си.. Но някак хем смешно, хем чудновато ми стоеше тая работа. А и честно казано чак срам си ме беше да потвърдя на лектора и да му кажа "Ха, избирам си да ходя при е тия голите там".. Беше ми неудобно някак да му потвърдя за този си избор, но нито ми се чакаше две седмици за другите един или два курса, които щяха да се освободят, нито пък исках да ходя в гадния завод или пък да дишам смръднята на клошарите и просяците. И да, признавам си- от една страна това с тия нудистки работи.. ми се видя едно такова примамливо. Е, след светкавичните размишления в главата си, реших да го кажа така:
    - Мисля, че ще избера практиката в Испания. (казах и млъкнах)
    - Във Естепона? Да там е много хубаво.. Ами виж сега, така от гледна точка на останалите предложения това идва така по-приятно, останалото е вече как ще се чувстваш сред голи хора ти самия, все пак осем дни не са малко, но тук точно е уловката, разбираш ли коя е тя? (млъкна, и ме гледа, явно въпроса чакаше отговор)
    - Ами.. В смисъл?
    - (усмихнато с лека надменност) Професионализма колега, един журналист без професионализъм къде ще прави репортажи? Утре работата ти ще те постави в най-различни среди и ситуации, нали така? Знаеш репортажи се правят за най-различни неща и за най-ралични хора, нали не мислиш, че ще правиш репортажи само за нещата, които ти се искат утре, като започнеш професионално да се развиваш?
    - Е... Да, така е. (размишлявайки до някъде)
    - Айде, бягай сега, че имам още един час лекций да изкарам днес, във сряда ела от 10 до 14:00 часа пак при мен със студенстската книжка и лична карта, тук ще сме аз и проф. Белева, тогава правим записванията. Заповядай тогава, но не дойдеш ли след това ще чакаш следващите свободни места...

    Предстоеше ми една екскурзия, както аз самият го приемах. От рано започнах да изграждам в главата си бъдещия репортаж. Вече имах ясна визия как да започна, на какво да наблегна и общо взето как да го организирам. В главата си триех, добавях, редактирах и копи-пействах всичките си идеи, а готовия план запаметявах на важно място там в нетърпеливото си съзнание. И така минаха дните ми в очакване. Организиран, със самолетен билет в джоба и два куфара в ръцете, тръгнах за Испания. Така започна всичко...

    СЛЕДВА ЧАСТ 3 >>

  3. #3
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    ЧАСТ 3 >>

    Така започна всичко...

    Ех, Испания.. Топла и слънчева красива страна. В моя случай съвсем не беше топла, ами направо убийствено гореща по това време на годината, и като казвам "убийствена", имам предвид буквално "убийствена". Всяка година жегата убиваше десетки хора по улиците на градовете. Аз кацнах в Мадрид, полета ми беше до там. Уникален град, слизайки от самолета усетих една такава свобода на душата, каквато в София никога не съм усещал.



    Пред летището трябваше да ме чака червен автобус на "SpainTravel", с който щях да пътувам до Естепона. Полутах се малко из летището, но намерих изхода. И да, автобуса беше отпред. Беше ми свито и притеснено едно такова още щом слезнах от самолета на летището, но след като видях на точното място точният автобус, който ми трябва, се успокоих. Беше отворил вратата, и още чакаше пътници. Качих се, подадох завереният документ със прикрепен платен билет към него на втория шофьор, той взе билета и ми върна документа. Намерих си едно свободно място от лявата страна на автобуса до прозореца до една полу-задрямала бабка и зачаках да потеглим. Като цяло от Мадрид до Естепона имаше повече от 600 километра поне по мои изчисления, но пък за щастие това беше Испания, и имаше голяма скоростна магистрала, по която щяхме да се движим, което ще рече, че едва ли пътят ми до там щеше да трае повече от 5-6 часа. Сложих си тапите в ушите и се облегнах назад...

    <18:45ч. - Естепона, Испания>
    Разгеле. Схвана ми се всичко, и то не заради друго, а защото през целия път имаше само едно спиране във Кордоба и това беше. Това ме изнерви, в един момент направо се молех да спрем някъде за да слезна и да подишам, но как ли като автобуса неспирно летеше от Кордоба до тук със 150км/ч. Както и да е, стъпих най-накрая на твърда земя. По-точно на твърдата земя пред една Била, където бе последната дестинация на автобуса и от където с такси трябваше да стигна до "Коста Натура" - курортния комплекс, в който трябваше да отида. Спрях първото такси, само казах "Коста Натура"? Шофьорът леекинко се засмя, а и усети, че съм чужденец, само махна с ръка да скачам на седалката и потеглихме. Малко сконфузно ми беше, че през целият 30-40 минутен път не си проговорихме и думичка с него, но пък и не намерих за нужно тепърва да го питам говори ли английски, а след това пък и теми на разговор да търся... Е, стигнахме. Имах си предварително дадени ми пари за таксито, платих. И слизайки от колата, вдишвайки въздуха и оглеждайки се къде се намирам, се разтопих...



    Е да, точно това място на което ме остави шофьора не беше най-красивото на това краибрежие, но първият ми поглед напред, към морето отдалеч, и осветеният от яркото следобедно слънце асфалт на уличката пред мен ги фотографирах в съзнанието си и ги запаметих там, на дълбоко. И още преди да се огледам на къде трябва да хвана за да потърся входа на курорта, стигнах там до долу, накрая на уличката до парапета, до самото море. То беше толкова синьо, и аромата толкова специфичен, наоколо беше толкова тихо, там някъде от далече чувах някаква испанска реч, в небето се чуваха чайките, а вълните долу бяха спокойни, топли, и всичко това във прегарящият следобед пристъпващ към вечерта, ох... духом аз умрях точно там. Насладих се на момента, и се обърнах назад. С поглед търсех вход, портал, или нещо такова, над което трябваше да има табела "Costa Natura". Отидох до края на улицата нагоре, след това завих в ляво, и от лявата страна видях продължението на курорта. В далечината видях, че има нещо като портал, стигнах до там и влязох. На входа имаше охранителна бутка. Човекът от охраната, който беше и портиер, облечен в тъмни униформени дрехи и с бадж на джоба на ризата стоейки отвън ме посрещтна, след като ме видя, че пристъпвам несигурно към комплекса. Като за начало ме попита нещо на испански, аз обаче директно прекъснах- "I dont speak spanish, do you speak english?" И в отговор за мое щастие чух "yes...". Разбрахме се какво търся и защо съм тук и с малки усложнения заради разваления му английски все пак, той ме упъти към станцията, в която бяха нудистите. Тръгнах натам. Курорта беше един огромен комплекс, в който имаше огромен плаж, няколко хотела, ресторанти, имаше дори аптеки и супер маркети. Беше наистина огромен, като едно малко градче.



    Изминавайки цялото това разстояние сред тази красота, крачех сред чистак бърсак голи хора, деца, жени, мъже, баби и дядовци. Хора от всякаква възраст. И гледах, но не вярвах на очите си къде съм попаднал. И доста от тях ме гледаха така странно, сякъш бях марсианец. С тази голямата натъпкна раница на гърба, забързан, потен, задъхан и с фотоапарат на врата, с очила и с шапка на главата, натоварен с два куфара и облечен като планинар, ме мислеха явно за някой от другата планета. Там бях в друг свят. Свят в който дрехите са нещо странно, гнусно, нетипично и забранено. А аз събрах така погледите на хората докато стигна до базата на нудистите, както би ги събрал някой гол човек ходейки из центъра на София. Тя беше разположена в една голяма вила на четири етажа в крайната част на комплекса. С широко отворени от потрес и учуда очи влязъх през главния и вход, за да намеря място където да седна и да се осъзная къде изобщо се намирам.

    СЛЕДВА ЧАСТ 4 >>

  4. #4
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    Еее наистина ли почти 50 преглеждания на разказа и нито един коментар Айде де хора кажете нещичко

  5. #5
    Мега фен Аватара на anonymous908491
    Регистриран на
    Nov 2012
    Мнения
    13 900
    Няма цици, добави цици, искам цици, обичам да чета за цици, няма значение размера им, важно е да има.

  6. #6
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    ^ Оо човек повярвай ми ще има множество цици от всякакви възрасти и размери по-натам Подготвил съм и още много.. само да скалъпя встъпителната част...

  7. #7
    Мега фен Аватара на PinkPan7her
    Регистриран на
    Apr 2010
    Град
    Пловдив
    Мнения
    20 952
    Не ми харесва изобщо, не ти се е получило.
    Не знам дали наистина следваш журналистика, но нямаш дар слово или дар за писане всъщност изобщо, камо ли за специфичен жанр като еротика.
    Цитирай Първоначално написано от Chacho
    Като имаш ниски критерии показваш, че не можеш да си позволиш по високи.

  8. #8
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 858
    Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
    Не ми харесва изобщо, не ти се е получило.
    Не знам дали наистина следваш журналистика, но нямаш дар слово или дар за писане всъщност изобщо, камо ли за специфичен жанр като еротика.
    +1
    И освен това има хиляди пропуснати запетайки и глупави грешчици.

  9. #9
    Мега фен Аватара на anonymous908491
    Регистриран на
    Nov 2012
    Мнения
    13 900
    Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
    Не знам дали наистина следваш журналистика, но нямаш дар слово или дар за писане всъщност изобщо, камо ли за специфичен жанр като еротика.
    А ти го казваш в качеството си на каква ?
    Фенка на еротиката, самотна и редовно маструбираща, а може би просто се заяждаш ?

  10. #10
    Мега фен Аватара на BlackEyedPeas
    Регистриран на
    May 2010
    Град
    Somewhere On East =]]
    Мнения
    3 366
    Ти не си ли пича, дето ходи със сестра си на море и се оплакваше, че с гаджето й се чукали постоянно? Оттам ли взимаш идеи?
    ♥ 2PAC ♥
    Just be yourself! You don't live to impress all this motherfuckers out there! ;PP
    ----------------------------------Реалността е фалшива. Мечтите са истински. - 2Pac

  11. #11
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
    Не ми харесва изобщо, не ти се е получило.
    Не знам дали наистина следваш журналистика, но нямаш дар слово или дар за писане всъщност изобщо, камо ли за специфичен жанр като еротика.
    Добре, посъветвай ме как според теб трябва да е написано.


    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    И освен това има хиляди пропуснати запетайки и глупави грешчици.
    Добре, ще гледам да вложа повече правопис



    Цитирай Първоначално написано от BlackEyedPeas Виж мнението
    Ти не си ли пича, дето ходи със сестра си на море и се оплакваше, че с гаджето й се чукали постоянно? Оттам ли взимаш идеи?
    Това беше много отдавна и не искам да се сещам за него.

  12. #12
    Цитирай Първоначално написано от Div4uk Виж мнението
    Добре, посъветвай ме как според теб трябва да е написано.




    Добре, ще гледам да вложа повече правопис





    Това беше много отдавна и не искам да се сещам за него.
    хахаха тва ме разби

  13. #13
    Мега фен Аватара на an7raks
    Регистриран на
    Aug 2013
    Мнения
    10 002
    Цитирай Първоначално написано от BlackEyedPeas Виж мнението
    Ти не си ли пича, дето ходи със сестра си на море и се оплакваше, че с гаджето й се чукали постоянно? Оттам ли взимаш идеи?
    Това ме разби!

  14. #14
    Мега фен Аватара на PinkPan7her
    Регистриран на
    Apr 2010
    Град
    Пловдив
    Мнения
    20 952
    Точно обратното, не знам.

    Един куп глупави подробности отвличат вниманието на читателя. Прави разлика между разказ и описание на филм, защото ти си направил второто. Все едно си написал сценарий на порно филмче. Нито ни вълнува в колко часа е станало, нито нищо. По-малко глаголи, повече прилагателни. Определено по-малко пряка реч, особено когато е безцелно използвана, а не цели да създаде напрежение между героите.
    Цитирай Първоначално написано от Chacho
    Като имаш ниски критерии показваш, че не можеш да си позволиш по високи.

  15. #15
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    ЧАСТ 4 >>

    ...влязъх през главния и вход, за да намеря място където да седна и да се осъзная къде изобщо се намирам. А влизайки, се озовах в огромната всекидневна на първия етаж, където в дъното, на кухненския плот бяха три жени, или може би момичета защото първоначално от далече не ги виждах добре, които личеше, че бяха в добро настроение съдейки по тона, с който разговаряха. Естествено, като това бяха първите хора, който видях влизайки в къщата, пристъпих право към тях. Приближавайки ги, първото нещо, което ми направи впечатление беше, че това бяха млади и изпънати маци с едни красиви тела, а това честно казано за момента събуди едно такова притеснение у мен, което се стаи както в гърдите ми така и в ниската част под корема ми и така продължи да ме стяга чак до края на разговора ми с тях. И още докато не бях и заговорил с тях, несъзнателно прецених горе долу коя на колко години е, и поне така както ми изглеждаше, едната беше на около 26, а другите две може би с година или две по-млади. Похапваха пържени картофки, имаха си и цаца в една от купичките пред тях и си пииваха и биричка.

    Приближих ги, а едната от тях ме забеляза първа и се объна към мен. Аз с ясен тон на английски я заговорих:
    - Здравей, аз съм момчето от България, където имам... <прекъснаха ме и трите, но за моя радост заговориха на английски и те>
    - Здравей! Как си? Мислехме че няма да дойдеш! <с радостен тон и широки весели усмивки на лицата им>
    - Ами.. Ето ме тук съм <с усмивка и аз> Ааа... Сега... Трябва ли да отида при някой, който да ме настани или.. Какво трябва да направя <съвсем дезориентиран дори в това, което говоря>
    - Да, да, сега ще дойде Мария, тя е регионалният председател на клуба ни <и тук каза още нещо което не доразбрах точно>
    - Ами, ОК, да я изчакам значи?
    - Да изчакай тук, аз ще отида да я изнамеря сега..
    Същата мацка стана на момента и видимо се забърза нагоре по стълбите. Оставайки с другите две, те ме подканиха да седна при тях докато чакам. Аз стоварих цялата си цигания на пода най-накрая, свалих шапката си и се разположих разгеле отдъхвайки си. За около 5-6 минути с тях си полафихме, взеха да ме разпитват за България, как се чувствам сред тях, и разни такива встъпителни и общи неща, докато не след дълго от стълбите от горе се подаде девойката, с която разговарях, а до нея и една жена, на видима възраст около 45-46 години, естествено гола и тя, но все пак със сравнително запазено тяло. Слизайки и двете гледаха в мен със финни усмивки на лицата си и нещо си говориха тихично една на друга. Мария (председателката) идвайки при мен подаде ръка да се здрависаме и държейки ръката ми почти през целия ни разговор, ми заговори и тя на английски:
    - Здравей! <весело и с голяма усмивка> Чакахме те с нетърпение да знаеш! За нас твоя репортаж дето има да правиш е много много важен, много ще си ни ценен тук.
    - Ами радвам се.. Да затова съм тук <с усмивка и аз>
    - Ще имаш много работа да знаеш, но ще видиш, че е приятно, ние тук сме само весели и щастливи хора, няма да имаш проблеми с никой, само ще се забавляваш и ще работиш.
    - Радвам се, че ще е така..
    - Добре, вземи си багажа и ела да ти покажа твоята стая <или поне така си го преведох- "моята стая">
    И наистина се зарадвах, че ще си имам собствена стая, защото имах мои си колебания, че може би няма да съм сам в стаята, в която ще спя, но думите, или поне начина, по който си преведох това, което ми каза Мария ме успокоиха. Крачейки нагоре по стълбите и говорейки си с нея, излязохме при един голям коридор, по който тръгнахме за да стигнем до "моята" стая. Къщата ми приличаше на едно малко училище с големите си коридори и стаи отстрани на тях. Някои от стаите бяха отворени, други леко открехнати, трети затворени, но надзъртайки тактично в тези в които можех да видя какво има вътре, нещо в мен се притесни изключително много, и се почувствах като вълк сред агнета, но от ония вълци, дето са притеснени и потресени на макс. И така, стигнахме до една стая. "Моята стая". Беше из първо затворена, но Мария натисна дръжката и я отвори. Отваряше бавно, защото през това време нещо ми говореше, с оная нейна весела и спокойна усмивка. А аз, тогава не я слушах, звука на думите и постепенно се намали, бях втренчен в уголемяващото се разстояние между касата и отварящата се врата, сърцето ми започна да бие по-бързо и по-бързо... Какво имаше в стаята? Имаше ли някой в нея? Щях ли да съм сам? Дали това щеше да е "моята" стая, или "моята обща" стая? Исках да съм сам мамка му...

    СКОРО! СЛЕДВА ЧАСТ 5>>

    Коментари!
    Последно редактирано от LadyDi : 12-01-2013 на 18:38 Причина: Изтрита снимка. Без голотии.

  16. #16
    Супер фен Аватара на Naive
    Регистриран на
    Jul 2010
    Град
    София
    Мнения
    2 296
    Не стааш, откажи се. :s

  17. #17
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    Цитирай Първоначално написано от Naive Виж мнението
    Не стааш, откажи се. :s
    Ако аз ти кажа, че не ставаш изобщо няма да ти стане ясно защо ти го казвам нали? Ако имаш нещо да кажеш, се обоснови- какво не ти харесва, как според теб трябва да е написано, и така нататък. С едно "не стааш" нали се сещаш, че няма как да ме откажеш, защото просто не те разбирам. И въпреки всичко, дълбоко се съмнявам, че изобщо си прочел/а нещо от написаното в разказа, просто зора е да хейтваш където ти падне.

  18. #18
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    ЧАСТ 5 >>

    ...дали това щеше да е "моята" стая, или "моята обща" стая? Исках да съм сам мамка му... И още докато Мария не беше отворила напълно вратата, някой от другата страна хвана дръжката и я доотвори. Беше мъж на средна възраст, в ръцете му имаше бебе, а до него жена. Тъкмо излизаха от стаята на някъде. Видях, че имаше и още хора вътре в стаята. Мъжът и Мария се заговориха нещо на вратата, мисля, че на полски език. Нищо не разбирах от това, което си говорят, но в разговора им усетих, че става дума за някакво неразбирателство или разминаване. Това ме успокои. Явно трябваше да съм в тази стая, при тези хора, но нямаше да я бъде тая, поне от това което усещах от интонацията и начина, по който говорят. Явно щях да съм в друга. Мъжът и жената тръгнаха надолу по коридора, а Мария затвори вратата на тази стая. И потегляйки напред към другите стаи, тя ми каза:
    - Не се притеснявай, трябваше да си в тази стая понеже при тях имаше свободно легло, но е пристигнала по-голямата дъщеря на Валек <явно мъжа, с който тя току що разговаря> и там няма място.
    И тук пак ми се развали настроението. Значи аз щях да бъда настанен "там където има място"?! Което естествено означава, че ще съм с други хора, в тяхната стая. Ясно. Тук фантазиите ми за лична моя стая се изпариха, а на тяхното място се настани голямото притеснение и тежест в гърдите. Така го чувствах. Да, виждах, че те са весели и прекалено добронамерени хора, но аз в случая не бях такъв. Исках си своето лично пространство, но при тях това нещо беше тотално непознато, изобщо в съзнанието им дори. И понеже нямах право да изисквам да се сбъднат неща, които на мен ми се искат защото тям бях напълно безплатно и то по мое собствено желание, си замълчах и само очаквах да видя в коя стая и сред какви "голи" хора ще съм. И ми стана тъпо, много тъпо и гадно. Стигнахме до една стая, от лявата страна на коридора, която беше почти в дъното му. Но точно преди Мария да посегне да я отвори за да влезем, една жена излизайки от съседната стая я заговори нещо на техния език. Мария се обърна към мен и ми каза:
    - Извинявай, с теб малко се позабавихме.. Аз имам малко работа.. Ще трябва да отида за да приготвяме вечерята, тя е в 22:00, а сега е почти 21:30.. Ето тук влез, остави си нещата, те ще ти кажат всичко... Хайде влизай ти аз слизам надолу, после ще се видим на вечерята...
    Чудно. Трябваше сам да вляза в стаята и да се появя пред голите хора като в стил "бум, вижте ме аз съм странния тип". Стана ми и още по-тъпо. Вратата обаче не беше напълно затворена, а съвсем леко открехната. Реших се да вляза, сложих моето изкуствено приятелско изражение на лицето си, и отворих вратата стоейки на прага и. Влизайки, видях в срещуположния край на стаята една развеселена чисто гола компания от момичета и момчета, с които майче си бяхме набори. В първия момент, в който ме видяха да влизам и да пристъпвам като дезориентиран към тях, те мълчаха и само ме гледаха. Това бе оня момент, в който се чудеха кой съм пък аз. Едно от момчетата каза нещо тихичко на останалите, не беше на английски, и след това един от тях подвикна весело към мен на английски:
    - Еей, България? <прозвуча като въпрос>
    - <още отдалече> Даа, България..

    Вече приближил ги със багажа си в ръце, те ме подканиха да седна при тях. Имаше една табуретка от едната страна на масата, аз оставих нещата си на земята и седнах на нея. Двама трима от тях споглеждайки мен се заобръщаха и говореха нещо за мен на тези които бяха до тях. Същото момче ме заговори отново като ми каза:
    - Ще бъдеш в нашата стая така ли?
    - Ами да, Мария поне така ми каза.
    - Супер, заповядай! <запознавайки се със всички подред той продължи да ми говори> -Тук е най-якото място от цялата къща, защото сме само младите. Видя ли какво пише на вратата?
    - <замисляйки се> ... Мии, не? Не видях, какво пише?
    - "Teens only" (Само за тийнейджъри). Тук сме само тийнейджърите, дъртите и ние сме отделно всяка година.
    - Хах, защо така, мислех, че не се делите така..
    - О, човек няма как да не сме отделно. Те живеят по един начин, ние по съвсем друг. Всички сме нудисти но те са си стари, нали се сещаш.. Те заспиват рано, а ние си лафиме до много късно тук, пием си биричка, ето там виж какво си имаме.. <и ми посочи една голяма стерео уретба на Philips, която лекичко думкаше и създаваше настроение>
    - Значи при вас ще ми е добре <и го казах искрено>. Стоите до късно ли?
    - Човек ние не спим! <смеейки се, а другите видимо го подкрепиха> Ще видиш ще ти е много яко при нас. Това легло оттатък <обяснявайки ми и с ръкомахане> което е точно до прозореца е твое, остави си нещата ако искаш и ела после, ако искаш стой пък се оправи после...
    - <прекъснах го накрая> Ще отида оттатък да се оправя, след това ще дойда..
    Стаята им беше доста голяма и разделена на две чрез един свод който минаваше през целия таван. В едната част им беше нещо като всекидневна, а в другата спалня. Имаше и баня и тоалетна към стаята, което си беше супер. В спалнята имаше четири големи спални, както и три по-малки единични легла. От всички едно от единичните легла само беше оправено и личеше, че никой не е спал на него. Това бе моето, това до прозореца. Сложих си куфарите на земята до него, свалих раницата и я оставих на леглото. Извадих от нея шишето си с вода и отпих няколко глъдки. Бях ожаднял от цялата дандания и притеснение. Започнах едно по едно да вадя нещата си- дрехи, храна, бельо, зарядните за телефоните ми и за апарата и да ги редя на близките до леглото ми ракли. Всичко това ми отне около петнайсетина минути, и още докато не бях свършил дойде едно от момичетата, чието име естествено бях забравил на момента след като се запознахме, и ми каза:
    - Ние ще слизаме за вечеря, всички в къщата вечеряме в 22:00. Ако си готов тук ела с нас, или .. остави ги нещата после ще си ги оправиш?
    - Ами.. Вечерята е задължителна за всички ли? Аз имам някакво ядене тук.. <глупаво обяснение от моя страна>
    - Нее, всички присъстваме, трябва да дойдеш и ти. Ядем всички заедно, весело е ела да видиш, притесняваш ли се?
    - Ами малко да.. В смисъл <оплетох се, не успявах да удържам погледа си, който постоянно изследваше тялото и> Добре.. Ще дойда и аз.
    - ОК, ние тръгваме, като си готов слез долу, всички сме в дневната.
    Каза това, и потеглиха цялата компания натам. Останах сам. Отдъхнах, и на фона на слабата светлина в спалнята седнах на леглото си, и пак отдъхнах. Още нареждах пъзела в главата си, пъзел, който караше в мен нещо притеснено да ври и кипи, с едно такова странно чувство, първосъздадено от оная моя област, ниско там под корема ми.

    СЛЕДВА ЧАСТ 6 >>>
    Последно редактирано от LadyDi : 12-01-2013 на 18:38 Причина: Изтрита снимка.

  19. #19
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    ЧАСТ 6 >>>

    -ВЕЧЕРЯТА-

    ...Още нареждах пъзела в главата си, пъзел, който караше в мен нещо притеснено да ври и кипи, с едно такова странно чувство, първосъздадено от оная моя област, ниско там под корема ми. Но трябваше да отида на вечерята долу при тях. И без това бях зверски огладнял от цялата дандания и пътуване. Нахвърлях набързо останалите неща от саковете и раницата, тях набутах под леглото и се отправих и аз към дневната. Те вече бяха започнали, макар и без мен. Бяха около 30-35 човека седнали на една дълга маса, която по-рано я нямаше там, явно я сглобяваха специално за вечерята. След като ме фокусира Мария още от далече, ми помаха да идвам и да сядам, да бе, все едно бях тръгнал да ходя другаде... Срещу мен имаше два свободни стола, почудих се дали все пак не са за някой друг, но след като тя отново ми направи жест да седна, не се поколебах и седнах на единия. Всички бяха чисто голи, само аз прилично навлечен, поне в сравнение с тях. Почти на момента след като седнах, една от жените ми сложи в чинията яденето. Изглеждаше вкусно- някакво хрупкаво панирано месо с гарнитура нещо като зеле и още някакви сготвени зеленчуци. Чудно обаче- нямаше хляб.


    Поогледах се насам натам, ами наистина нямаше, а и никой не ядеше хляб. Аз обаче реших да си искам и попитах Мария, която беше срещу мен на масата, а тя веднага помоли жената, която ми сложи яденето да ми донесе и хляб. Всички изглеждаха много учтиви и усложливи, веднага откликваха с усмивка на момента на желанията ми. Започнах да вечерям. Всички около мен разговаряха на собствения си език, нищичко не ги разбирах. В един момент обаче, поглеждайки на няколко пъти Мария, видях, че говори нещо за мен заедно с човека, който седеше до нея. И веднага след това, гледайки в мен с нейната усмивка, тя се изправи искайки вниманието на всички, и заговори на английски:
    - Приятели! Днес при нас пристигна момчето от България, което очаквахме. В следващите осем дни той ще е сред нас и ще направи репортажа за нашия журнал тази година. Казва се Емил. (и в следващият момент всички в един глас ме поздравиха с "Hi Emil"!, а Мария продължи) -Искам от всички вас да му съдействате с каквото му е нужно през престоя му тук, защото той наистина ще ни помогне много. (обръщайки се към мен) -Емил, повярвай ми, тук ще се почувстваш като у дома си. Всички ние сме много весели и усмихнати хора, тук никой с никой не секара, няма вражда и сме само добри хора. И въпреки това, че ще си за малко сред нас, ти си вече един от нас, а към всеки, който се присъедини към нас, ние имаме няколко мънички молби. (гледайки ме весело с приятелската и усмивка, очакваше ме в този момент нещо да отвърна)
    -Ммм, да, няма проблем, какво трябва да направя? (изобщо не осъзнавайки какво иска от мен)
    -Ние всички тук сме еднакви, всеки, който е сред нас, трябва да е като нас. Затова те моля, от името на цялата ни общност тук, през тези осем дни да бъдеш като нас- да бъдеш мил с всеки, да бъдеш щастлив, добър и винаги усмихнат, да нямаш спречквания с никой, да помагаш на всеки, който има нужда от това, и не на последно място- да бъдеш нудист като нас, защото ние не можем да приемем сред нас хора, които са с дрехи. Знам, че отначало може да ти бъде малко трудно, но огледай се- всички ние сме голи, не се притесняваме от нищо, защото това е нашата природа. Повярвай ми, че ще свикнеш бързо, и това ще ти хареса. Ние сме такива, и за нас е неудобно да имаме човек сред нас, който да е с дрехи. За да не си чужд и за да може всеки от нас да те приеме като приятел, ние те молим да спазиш нашите малки изисквания.. (и тук спря, гледайки ме и очаквайки нещо да отвърна пак)
    На мен ми се отяде. Дори ми приседна храната. Спрях и да дъвча това, което вече ми беше в устата. Можеби изглеждах странно или смешно от страни, но аз бях потресен. Да бъда добър, учтив, щастлив и всичките им други добри глупости- да, но да съм гол като тях?! Защо мамка му никой не ме предупреди за това още в началото!? Бях на хиляди километри от вкъщи, на място от което ми идеше да стана ей сега и да си тръгна! Тя дори продължаваше да ме гледа със щастливата и усмивка, и да очаква от мен да се съглася на.. това да ходя по цял ден по пишка? О не... И заради мълчанието ми, докато тя очакваше нещо да отговоря, всички усетиха, че ситуацията става сконфузна. Усмивката и леко по леко започна да се скрива, а изражението на лицето и да се превръща от весело в такова което излъчва недоумяване, а останалите започнаха да въртят очи, и да се притесняват вместо мен.. Усетих ги. Ако кажех "НЕ", това не знам какво щеше да означава, и кой знае до какво щеше да доведе, най-много до това да си търсят друг журналист, знам ли. Ако кажех да... Жертвата щеше да е на мой гръб, а всичко друго да е наред. Е, ситуацията изискваше от мен нещо да мъцна, че да се свърши тая пародия. Ужас, къде попаднах аз- се чудех в тоя момент. Реших да отговоря:
    - Ами... Да, съгласен съм с правилата.. (вътре в себе си усещах, че го казвам само заради сконфузния момент, заради нищо друго)
    - Браво! -каза Мария на висок глас (и всички видимо се зарадваха) Добре дошъл сред нас! (и седна)
    Всички продължиха с "веселата" си вечеря, а на мен просто ми се отяде. Спрях да ям, просто чопках пилето с вилица и гледах в нищото. По-зле не можеше да стане. В този момент Мария хвана ръката ми в знак на това да и обърна внимание, и ми заговори:
    -Не се притеснявай! Недей защото всичко ще е наред при нас, не се притеснявай от нищо, повярвай ми, че няма нужда! Ще видиш, че всичко ще е наред, знам, че в момента се притесняваш, но недей! (пусна ръката ми, и ме изгледа толкова добродушно, че чак ми вдъхна доверие) За всичко което не ти е ясно сред нас, за всичко това ще ти обясни Янек- едно от момчетата в стаята ти, той ще ти обясни всичко, което не ти е ясно... Ще видиш, всичко ще е наред....

    < 23:35ч., в общата ни стая >
    Естествено, че не бях гол. Стоях си още с дрехи. Бяхме около масата и си говорехме за общите неща в къщата пийвайки биричка и хапвайки чипс с момичетата и момчетата. От разговорите ни научих, че че в къщата нудистите са разделени на групи и всяка група си има водач. Нашата група се състоеше от тридесет и четири човека поляци, а останалите бяха дори по-многобройни, като от тях имаше французи, немци, англичани, руснаци, дори американци и азиатци. Научих още и за дневната им програма- сутрин в 10:30 се закусва, след това следва свободно време, в 12:30 се обядва, след което е време за плаж до 16:00, след плажа има занимания със спорт или игри в залата на къщата до 18:00, а времето до вечерята в 22:00 е също свободно. Така или иначе тази програма не се очертаваше да е абсолютно задължителна винаги и за всички. Имаше все пак право на избор за това кой как да си организира премето и престоя. Единствено вечерята и закуската бяха задължителни за всички. За всички останали неща и подробности щях да разбера в последствие.
    Всички си легнахме. Бе станало късно. А на мен ми стана много интересно това, че на четирите спални бяха налягали всички заедно- и момичета и момчета. На две от спалните имаше по трима души, докато на другите две имаше по четири човека на легло. Заедно. Единствено на моето легло и на другите две единични легла бяхме по един човек. А в главата ми се въртяха твърде много неудобни въпроси, за които ме беше срам да попитам когото и да е. До тук всичко случило се с мен бе само увода в това, което бе някакъв срамен ад за мен, или пък можеби точно обратното. Но от тук натам, всичко започваше. Щях тепърва да стана свидетел не само на непринудената голота, но и на твърде много безумни неща, за които не съм си и мислел, че ще видя хора да ги правят пред очите ми, просто хей така, с усмивка. Предстоеше ми едно дълбоко потапяне, сред хора, които нямат задръжки, и срам. От утре.

    СЛЕДВА ЧАСТ 7 >>>
    Последно редактирано от LadyDi : 12-01-2013 на 18:39 Причина: изтрита снимка

  20. #20
    Това сега истина ли е или си го измислил? Иначе до тук е като филм кога ще има част 7???

  21. #21
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    Цитирай Първоначално написано от kotetuuu Виж мнението
    Това сега истина ли е или си го измислил? Иначе до тук е като филм кога ще има част 7???
    Не знам Нека всеки прецени за себе си какво е Ето част 7 >>

  22. #22
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    ЧАСТ 7 >>>

    -СЪБЛИЧАНЕТО-

    ...Предстоеше ми едно дълбоко потапяне, сред хора, които нямат задръжки, и срам. От утре. Или можеби не, по-скоро още от тази нощ. През нощта се бях унесъл доста в съня си, най-вече от умората която изтърпях през деня. Бях дълбоко заспал. На идея си нямам в колко часа беше, но по едно време се разбудих от някакъв глас, и дори в момента на разбуждане се издразних, че някой вика или говори или каквото там прави на висок глас посред нощ. Разсънвайки се обаче се заслушах, гласът не идваше от нашата стая, нито от съседната, идеше от коридора от някоя от другите стаи. И когато вече се осъзнах къде съм- включих за какво става въпрос. Гласът беше женски, но не говореше, нито секараше. Викаше, защото тази жена правеше секс. Да, не много силно, но през тихата нощ всичко се чуваше и отекваше през всички стаи. Аз стоях, слушах, слушах... и не можех да повярвам, че слушам това, което чувах. Та дори на никой от момчетата и момичетата в стаята това не правеше впечатление! Видях, че някои от тях също се поразбудиха и поразмърдаха, но никой дори не продума думичка, сякъш нищо не се бе случило?! Не можех да повярвам, че и това те приемаха за нещо толкова нормално, че дори никой да не го изкоментира.. Всеки си се обърна на някъде и продължиха да си спят, докато аз слушах и не вярвах на ушите си, как тази жена така свободно изразява удоволствието си от секса, който прави, че е свободна да го покаже и на всички в къщата, хей така през нощта. И недоумявах още нещо също толкова потресаващо- как тя, с този който го прави, вършат тая работа в стаи, които са пълни с народ? Защото в къщата нямаше такава стая, в която да са само двама. Във всяка стая пребиваваха поне десет човека. Що за хора бяха тези? Е не можех да го осъзная това в момента. Спеше ми се и то много. Тая по едно време спря да вика, а аз се унесох и заспах отново. Явно имах още много да уча от тук натам.

    <09:25ч., общата стая>
    Спейки чувах гласовете на момичетата и момчетата. Повечето се бяха събудили, че даже бяха и станали. Нямаше как, разбудих се и аз от гласовете им. И така, отваряйки очи в първата си сутрин в къщата, точно пред погледа ми бе едно от момичетата, което все още се излежаваше мързеливо в леглото и нещо си разговаряше с другите през това време. И да, точно като отворих очите си нещо в мен завря и закипя.


    Тя ме видя, че се събуждам, погледна към мен и ми каза "Добро утро", аз и отвърнах същото. И докато си говореше с другите, докато не стана почти през цялото време аз гледах в нея излежавайки се, колкото и да не ми се искаше и колкото и неудобно да ми беше да го правя. Добре, че стана тя, и излезе с другите надолу. В стаята останаха две от момчетата и едно момиче което още се гримираше пред огледалото. Имаше и някой в банята, който се къпеше. А аз, бях по боксерки и фланелка в леглото, но не това ме притесняваше да стана. Притесняваше ме това, че както всяко нормално момче все още имах сутрешна ерекция, която естествено бе двойно подсилена от момичето на което преди малко се бях нагледал. И така, докато не излязоха всички от стаята аз не станах. А бях подканен да сляза с тях надолу, но поради уважителната си лична причина се направих на все още задрямал и казах, че след малко ще сляза. След като всички излязоха, станах, сложих си панталонките (макар и малко трудно) и фланелката, взех си четката и пастата за зъби и отидох в банята. Пуснах чешмата да се измия, и в този момент се досетих, че всъщност трябваше направо да се изкъпя, особено след предишният ден след цялото ми пътуване и ходене насам натам, крайно време ми беше да се изкъпя. В банята имаше стъклена душ кабина. Съблякох се обратно в стаята и влязох под душа. Естествено набързо, че и с боксерките до там. Свалих ги, сложих ги до мен и започнах набързо да се къпя. Сърцето ми туптеше от притеснение, да не дойде някой. Бях се обърнал с гръб към вратата ако някой случайно влезе. Все пак водата от душа се чуваше, предполагаше се, че някой се къпе, дори я усилих за да се чува още по-силно, за да чуят, че се къпя и да не влязът. За щастие успях да се изкъпя без никой да дойде. Излизайки набързо и устремен към дрехите си по боксерки от банята, Мария тъкмо влезе в стаята и ме видя. Претръпнах от притеснение, че ме хвана по боксерки тая жена, направо си глътнах езика... Спрях се и се почудих в един момент да я поздравя ли какво ли да направя... Тя обаче без никакво притеснение и съвсем приятелски с веселия си тон ме заговори на момента:
    - Емил, станал си, даже си се изкъпал, а ми казаха, че още спиш..
    - Ааааа.. Да, станах. Ами къпах се... (и пак оня сконфузен момент на мълчание)
    - Добре, Янек обясни ли ти в колко е закуската?
    - Ммм да в 10:30 май... така ли беше?
    - Точно така, сутрин закусваме отвън на верандата, много е приятно, като си готов ела при нас, ще дойдеш нали?
    - Ммм в смисъл за закуската в 10:30?
    - Да, но ако искаш ела преди това, ние се събираме сутрин там, пием кафе преди това, говорим си... Иначе какво ще правиш тук сам?
    - Ами, добре, ще дойда само да се.... (и щях да кажа да се облека, но мигом се сетих, че...)
    И в този момент тя ме усети какво щях да кажа. Разбра ме, и с приятелски отегчена въздишка ме хвана за ръка и ме доведе до леглото ми за да седнем. Искаше да поговорим, а аз знаех за кое...
    - Емил, знам, че се притесняваш от това да си гол. Но защо се притесняваш ти самия, отговори ми?
    - Ами.. Честно казано притеснявам се от вас, за това, че съм гол, защото все пак всички ще ме гледате.
    - Да, затова те попитах, защото знам отговора ти, при всички би било така. Но сега ще ти кажа- виж, всички сме голи, нали?
    -Да.
    - Тук сме над сто и петдесет души от всички групи и всички сме голи. Мислиш ли, че когато и ти се съблечеш, ще направиш на някого впечатление? Естествено, че не, ние тук сме затова, за да бъдем нудисти, да бъдем голи. В момента ти за всеки си странен и чужд, никой не те приема като един от нас, всеки те приема така, както ти си мислиш, че ще те приемем когато се съблечеш. Но е точно обратното, когато си като нас, тогава ще те приемем като нормален, като един от нас. Сега ти правиш впечатление на всеки, с дрехите си, но тогава когато си като нас, няма да правиш впечатление на никого. Можеш ли да направиш тази жертва, моля те от името на цялата група.. Ти си добро момче, всички те харесахме и то много, бих искала ти да останеш при нас през тези осем дни и да бъдем всички щастливи..
    - Виж.. (реших да съм откровен с нея, също както и тя бе откровена с мен) Мария, аз също много ви харесвам, вие сте толкова добри и усмихнати.. Също искам да прекарам следващите осем дни в разбирателство но.. просто се притеснявам. Добре, ако това да съм гол като вас означава толкова много, ще се съглася, но честно.. Продължавам да се притеснявам много за още едно нещо ако ходя гол като вас...
    - За кое? Хаха Емил от нищо не трябва да се притесняваш, виж, видя ли някой от нас да се притеснява от нещо?
    - Ами не.. но... Аз се притеснявам от това, че.. Тук има и доста хубави момичета, а аз.. Съм момче... Сутринта, точно когато се събудих едно момиче лежеше срещу мен гола.. Ааа... за напред, ако около мен пак... (прекъсна ме, а аз не знаех как да и го кажа)
    - Притесняваш се ако получиш ерекция, знам.. това ли е? (със голяма приятелска усмивка)
    - Да, от това се притеснявам, това е нещо от което.. Ще умра от срам все пак...
    - Емил, това е нещо нормално когато един мъж е гол. Ние тук всички го знаем. Виж колко мъже имаме, имаме и много момчета, млади като теб, при всички вас това се случва по няколко пъти на ден даже, но не е нищо неестествено, това е твоето тяло такова каквото е, сред нас няма такива, на които това да направи впечатление, ти си момче, да това е нормално за теб, и ние всички го знаем. Това е част от това да си гол, не трябва да се притесняваш, още днес ще видиш няколко момчета, които да имат ерекция, ти ще се притесниш ли от тях?
    - Ами.. аз не но..
    - Ами? Те от теб също не биха се притеснили ако и ти имаш. Казах ти (и ме хвана за ръката)- тук не се притеснявай от никого и от нищо, абсолютно от нищо. Тук всички сме истински и свободни. Аз тръгвам надолу, когато решиш, че си готов, ела при нас.
    Да, наистина тя беше много искрена и мила с мен. Влезе под кожата ми, и просто след този разговор нямаше как да се дръпна пак и да откажа молбата и. Тя ме помоли толкова мило и искрено... И по начин, по който наистина я разбрах нея, и самото им искрено и неподправено мислене на цялата група. Просто нямаше какво повече да мисля, сам там в стаята седейки на леглото, изправих се, събух и боксерките си и останах чисто гол.. Тях прибрах при дрехите си, а аз нямаше какво друго да правя, освен във вида си, в който вече бях, да слезна надолу по стълбите, да премина през къщата и да изляза отвън на верандата при тях.

    СЛЕДВА ЧАСТ 8 >>>
    Последно редактирано от LadyDi : 12-01-2013 на 18:39 Причина: Изтрита снимка.

  23. #23
    Цитирай Първоначално написано от kotetuuu Виж мнението
    Това сега истина ли е или си го измислил? Иначе до тук е като филм кога ще има част 7???
    pusni si SAW tam ima 7-ma chast ;d

  24. #24
    Мега фен Аватара на anonymous908491
    Регистриран на
    Nov 2012
    Мнения
    13 900
    Айде почвай с интересното, че досега нямаше дори една цица.

  25. #25
    Повече от фен Аватара на Div4uk
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    324
    Цитирай Първоначално написано от papugai Виж мнението
    Айде почвай с интересното, че досега нямаше дори една цица.
    Еее на тебе само цици са ти У главата Ето, в част 8 и 9 започва да става по-интересно вече

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си