ЧАСТ 3 >>

Така започна всичко...

Ех, Испания.. Топла и слънчева красива страна. В моя случай съвсем не беше топла, ами направо убийствено гореща по това време на годината, и като казвам "убийствена", имам предвид буквално "убийствена". Всяка година жегата убиваше десетки хора по улиците на градовете. Аз кацнах в Мадрид, полета ми беше до там. Уникален град, слизайки от самолета усетих една такава свобода на душата, каквато в София никога не съм усещал.



Пред летището трябваше да ме чака червен автобус на "SpainTravel", с който щях да пътувам до Естепона. Полутах се малко из летището, но намерих изхода. И да, автобуса беше отпред. Беше ми свито и притеснено едно такова още щом слезнах от самолета на летището, но след като видях на точното място точният автобус, който ми трябва, се успокоих. Беше отворил вратата, и още чакаше пътници. Качих се, подадох завереният документ със прикрепен платен билет към него на втория шофьор, той взе билета и ми върна документа. Намерих си едно свободно място от лявата страна на автобуса до прозореца до една полу-задрямала бабка и зачаках да потеглим. Като цяло от Мадрид до Естепона имаше повече от 600 километра поне по мои изчисления, но пък за щастие това беше Испания, и имаше голяма скоростна магистрала, по която щяхме да се движим, което ще рече, че едва ли пътят ми до там щеше да трае повече от 5-6 часа. Сложих си тапите в ушите и се облегнах назад...

<18:45ч. - Естепона, Испания>
Разгеле. Схвана ми се всичко, и то не заради друго, а защото през целия път имаше само едно спиране във Кордоба и това беше. Това ме изнерви, в един момент направо се молех да спрем някъде за да слезна и да подишам, но как ли като автобуса неспирно летеше от Кордоба до тук със 150км/ч. Както и да е, стъпих най-накрая на твърда земя. По-точно на твърдата земя пред една Била, където бе последната дестинация на автобуса и от където с такси трябваше да стигна до "Коста Натура" - курортния комплекс, в който трябваше да отида. Спрях първото такси, само казах "Коста Натура"? Шофьорът леекинко се засмя, а и усети, че съм чужденец, само махна с ръка да скачам на седалката и потеглихме. Малко сконфузно ми беше, че през целият 30-40 минутен път не си проговорихме и думичка с него, но пък и не намерих за нужно тепърва да го питам говори ли английски, а след това пък и теми на разговор да търся... Е, стигнахме. Имах си предварително дадени ми пари за таксито, платих. И слизайки от колата, вдишвайки въздуха и оглеждайки се къде се намирам, се разтопих...



Е да, точно това място на което ме остави шофьора не беше най-красивото на това краибрежие, но първият ми поглед напред, към морето отдалеч, и осветеният от яркото следобедно слънце асфалт на уличката пред мен ги фотографирах в съзнанието си и ги запаметих там, на дълбоко. И още преди да се огледам на къде трябва да хвана за да потърся входа на курорта, стигнах там до долу, накрая на уличката до парапета, до самото море. То беше толкова синьо, и аромата толкова специфичен, наоколо беше толкова тихо, там някъде от далече чувах някаква испанска реч, в небето се чуваха чайките, а вълните долу бяха спокойни, топли, и всичко това във прегарящият следобед пристъпващ към вечерта, ох... духом аз умрях точно там. Насладих се на момента, и се обърнах назад. С поглед търсех вход, портал, или нещо такова, над което трябваше да има табела "Costa Natura". Отидох до края на улицата нагоре, след това завих в ляво, и от лявата страна видях продължението на курорта. В далечината видях, че има нещо като портал, стигнах до там и влязох. На входа имаше охранителна бутка. Човекът от охраната, който беше и портиер, облечен в тъмни униформени дрехи и с бадж на джоба на ризата стоейки отвън ме посрещтна, след като ме видя, че пристъпвам несигурно към комплекса. Като за начало ме попита нещо на испански, аз обаче директно прекъснах- "I dont speak spanish, do you speak english?" И в отговор за мое щастие чух "yes...". Разбрахме се какво търся и защо съм тук и с малки усложнения заради разваления му английски все пак, той ме упъти към станцията, в която бяха нудистите. Тръгнах натам. Курорта беше един огромен комплекс, в който имаше огромен плаж, няколко хотела, ресторанти, имаше дори аптеки и супер маркети. Беше наистина огромен, като едно малко градче.



Изминавайки цялото това разстояние сред тази красота, крачех сред чистак бърсак голи хора, деца, жени, мъже, баби и дядовци. Хора от всякаква възраст. И гледах, но не вярвах на очите си къде съм попаднал. И доста от тях ме гледаха така странно, сякъш бях марсианец. С тази голямата натъпкна раница на гърба, забързан, потен, задъхан и с фотоапарат на врата, с очила и с шапка на главата, натоварен с два куфара и облечен като планинар, ме мислеха явно за някой от другата планета. Там бях в друг свят. Свят в който дрехите са нещо странно, гнусно, нетипично и забранено. А аз събрах така погледите на хората докато стигна до базата на нудистите, както би ги събрал някой гол човек ходейки из центъра на София. Тя беше разположена в една голяма вила на четири етажа в крайната част на комплекса. С широко отворени от потрес и учуда очи влязъх през главния и вход, за да намеря място където да седна и да се осъзная къде изобщо се намирам.

СЛЕДВА ЧАСТ 4 >>