8 дни сред нудисти (Еротичен разказ)

[Div4uk]

ЧАСТ 6 >>>

-ВЕЧЕРЯТА-

...Още нареждах пъзела в главата си, пъзел, който караше в мен нещо притеснено да ври и кипи, с едно такова странно чувство, първосъздадено от оная моя област, ниско там под корема ми. Но трябваше да отида на вечерята долу при тях. И без това бях зверски огладнял от цялата дандания и пътуване. Нахвърлях набързо останалите неща от саковете и раницата, тях набутах под леглото и се отправих и аз към дневната. Те вече бяха започнали, макар и без мен. Бяха около 30-35 човека седнали на една дълга маса, която по-рано я нямаше там, явно я сглобяваха специално за вечерята. След като ме фокусира Мария още от далече, ми помаха да идвам и да сядам, да бе, все едно бях тръгнал да ходя другаде... Срещу мен имаше два свободни стола, почудих се дали все пак не са за някой друг, но след като тя отново ми направи жест да седна, не се поколебах и седнах на единия. Всички бяха чисто голи, само аз прилично навлечен, поне в сравнение с тях. Почти на момента след като седнах, една от жените ми сложи в чинията яденето. Изглеждаше вкусно- някакво хрупкаво панирано месо с гарнитура нещо като зеле и още някакви сготвени зеленчуци. Чудно обаче- нямаше хляб.


Поогледах се насам натам, ами наистина нямаше, а и никой не ядеше хляб. Аз обаче реших да си искам и попитах Мария, която беше срещу мен на масата, а тя веднага помоли жената, която ми сложи яденето да ми донесе и хляб. Всички изглеждаха много учтиви и усложливи, веднага откликваха с усмивка на момента на желанията ми. Започнах да вечерям. Всички около мен разговаряха на собствения си език, нищичко не ги разбирах. В един момент обаче, поглеждайки на няколко пъти Мария, видях, че говори нещо за мен заедно с човека, който седеше до нея. И веднага след това, гледайки в мен с нейната усмивка, тя се изправи искайки вниманието на всички, и заговори на английски:
- Приятели! Днес при нас пристигна момчето от България, което очаквахме. В следващите осем дни той ще е сред нас и ще направи репортажа за нашия журнал тази година. Казва се Емил. (и в следващият момент всички в един глас ме поздравиха с "Hi Emil"!, а Мария продължи) -Искам от всички вас да му съдействате с каквото му е нужно през престоя му тук, защото той наистина ще ни помогне много. (обръщайки се към мен) -Емил, повярвай ми, тук ще се почувстваш като у дома си. Всички ние сме много весели и усмихнати хора, тук никой с никой не секара, няма вражда и сме само добри хора. И въпреки това, че ще си за малко сред нас, ти си вече един от нас, а към всеки, който се присъедини към нас, ние имаме няколко мънички молби. (гледайки ме весело с приятелската и усмивка, очакваше ме в този момент нещо да отвърна)
-Ммм, да, няма проблем, какво трябва да направя? (изобщо не осъзнавайки какво иска от мен)
-Ние всички тук сме еднакви, всеки, който е сред нас, трябва да е като нас. Затова те моля, от името на цялата ни общност тук, през тези осем дни да бъдеш като нас- да бъдеш мил с всеки, да бъдеш щастлив, добър и винаги усмихнат, да нямаш спречквания с никой, да помагаш на всеки, който има нужда от това, и не на последно място- да бъдеш нудист като нас, защото ние не можем да приемем сред нас хора, които са с дрехи. Знам, че отначало може да ти бъде малко трудно, но огледай се- всички ние сме голи, не се притесняваме от нищо, защото това е нашата природа. Повярвай ми, че ще свикнеш бързо, и това ще ти хареса. Ние сме такива, и за нас е неудобно да имаме човек сред нас, който да е с дрехи. За да не си чужд и за да може всеки от нас да те приеме като приятел, ние те молим да спазиш нашите малки изисквания.. (и тук спря, гледайки ме и очаквайки нещо да отвърна пак)
На мен ми се отяде. Дори ми приседна храната. Спрях и да дъвча това, което вече ми беше в устата. Можеби изглеждах странно или смешно от страни, но аз бях потресен. Да бъда добър, учтив, щастлив и всичките им други добри глупости- да, но да съм гол като тях?! Защо мамка му никой не ме предупреди за това още в началото!? Бях на хиляди километри от вкъщи, на място от което ми идеше да стана ей сега и да си тръгна! Тя дори продължаваше да ме гледа със щастливата и усмивка, и да очаква от мен да се съглася на.. това да ходя по цял ден по пишка? О не... И заради мълчанието ми, докато тя очакваше нещо да отговоря, всички усетиха, че ситуацията става сконфузна. Усмивката и леко по леко започна да се скрива, а изражението на лицето и да се превръща от весело в такова което излъчва недоумяване, а останалите започнаха да въртят очи, и да се притесняват вместо мен.. Усетих ги. Ако кажех "НЕ", това не знам какво щеше да означава, и кой знае до какво щеше да доведе, най-много до това да си търсят друг журналист, знам ли. Ако кажех да... Жертвата щеше да е на мой гръб, а всичко друго да е наред. Е, ситуацията изискваше от мен нещо да мъцна, че да се свърши тая пародия. Ужас, къде попаднах аз- се чудех в тоя момент. Реших да отговоря:
- Ами... Да, съгласен съм с правилата.. (вътре в себе си усещах, че го казвам само заради сконфузния момент, заради нищо друго)
- Браво! -каза Мария на висок глас (и всички видимо се зарадваха) Добре дошъл сред нас! (и седна)
Всички продължиха с "веселата" си вечеря, а на мен просто ми се отяде. Спрях да ям, просто чопках пилето с вилица и гледах в нищото. По-зле не можеше да стане. В този момент Мария хвана ръката ми в знак на това да и обърна внимание, и ми заговори:
-Не се притеснявай! Недей защото всичко ще е наред при нас, не се притеснявай от нищо, повярвай ми, че няма нужда! Ще видиш, че всичко ще е наред, знам, че в момента се притесняваш, но недей! (пусна ръката ми, и ме изгледа толкова добродушно, че чак ми вдъхна доверие) За всичко което не ти е ясно сред нас, за всичко това ще ти обясни Янек- едно от момчетата в стаята ти, той ще ти обясни всичко, което не ти е ясно... Ще видиш, всичко ще е наред....

< 23:35ч., в общата ни стая >
Естествено, че не бях гол. Стоях си още с дрехи. Бяхме около масата и си говорехме за общите неща в къщата пийвайки биричка и хапвайки чипс с момичетата и момчетата. От разговорите ни научих, че че в къщата нудистите са разделени на групи и всяка група си има водач. Нашата група се състоеше от тридесет и четири човека поляци, а останалите бяха дори по-многобройни, като от тях имаше французи, немци, англичани, руснаци, дори американци и азиатци. Научих още и за дневната им програма- сутрин в 10:30 се закусва, след това следва свободно време, в 12:30 се обядва, след което е време за плаж до 16:00, след плажа има занимания със спорт или игри в залата на къщата до 18:00, а времето до вечерята в 22:00 е също свободно. Така или иначе тази програма не се очертаваше да е абсолютно задължителна винаги и за всички. Имаше все пак право на избор за това кой как да си организира премето и престоя. Единствено вечерята и закуската бяха задължителни за всички. За всички останали неща и подробности щях да разбера в последствие.
Всички си легнахме. Бе станало късно. А на мен ми стана много интересно това, че на четирите спални бяха налягали всички заедно- и момичета и момчета. На две от спалните имаше по трима души, докато на другите две имаше по четири човека на легло. Заедно. Единствено на моето легло и на другите две единични легла бяхме по един човек. А в главата ми се въртяха твърде много неудобни въпроси, за които ме беше срам да попитам когото и да е. До тук всичко случило се с мен бе само увода в това, което бе някакъв срамен ад за мен, или пък можеби точно обратното. Но от тук натам, всичко започваше. Щях тепърва да стана свидетел не само на непринудената голота, но и на твърде много безумни неща, за които не съм си и мислел, че ще видя хора да ги правят пред очите ми, просто хей така, с усмивка. Предстоеше ми едно дълбоко потапяне, сред хора, които нямат задръжки, и срам. От утре.

СЛЕДВА ЧАСТ 7 >>>