Отново, отново, отново и отново.... Хората просто ми писват. Стават ми досадни. Игнорирай ги. Щом си роден психолог, би трябвало да знаеш как.

Всяка следваща я оприличавам на една по-специална и винаги виждам колко са различни. Опитвам се да накарам ума ми да не губи интерес, но не става. Дали защото съм начетен, И какво ще рече начетен, и на кого му дреме всъщност
дали защото очевидно съм роден психолог, съдя от факта, че доста лесно опознавам хората, В останалата част от текста е описано как в другите е проблемът, което е в противовес на основната идея, че си "роден психолог" - няма как да познаеш другите в дълбочина, докато не познаеш и не признаеш себе си. А цялата драма е, че си повярвал, че си твърде специален и съвсем скоро, като напуснеш ВУЗ-а, ще се пооправиш.

но винаги се случва едно и също - получавам момичето, което искам и не след дълго губя всякакъв интерес към нея.
Заради подобни истории се разочаровам от способността на хората да бъдат различни.йеа, сякаш на някого му дреме, че ти си дълбоко разочарован от това, че част от девойките ти падат в краката и ти хранят високата самооценка, а другите, които те игнорират - те са същите, еднакви.

През всичките ми връзки, а те не са били никак малко (не го казвам да се хваля, а за да се опитам да докажа теорията ми), всички момичета са били донякъде еднакви. Винаги съм си избирал хубави момичета, но явно красотата не може да "засити" нищо друго, освен окото ми...е и някои други части.Колко са били ? 10 ? 20 ? Можем да си говорим за статистика, ако имаш 20+, от които поне с 15 да си спал и поне с 3 да си имал по-дълги взаимоотношения.

Не казвам, че ги избирам само по красота, защото в обществото, в което се намирам, най-елитната специалност на голям български ВУЗ, не смятам, че са случайни хора. И какво ще рече неслучайни хора - хора, които са назубрили за кандидат-студентските изпит. Много специално, много талантливо, много изключително. Реално във ВУЗ-овете подбират чрез изпити, не по талант.

Но явно порокът на не-четенето на литературни произведения ги прави емоционално и морално бедни. Това ме убива. Понеже който не чете художествена литература, не става в живота и е емоционално беден, скучен , bitch plz.

От тук в моето съзнание се пораждат няколко въпроса:
Защо някой би се влюбил в човек, който не може да го обогати по никакъв начин?Този кенефен лаф наистина не разбрах от къде дойде


Ако изхождаме от горното дали любовта наистина съществува или просто се самозалъгваме, защото искаме да правим секс с даден индивид повече от веднъж?Ако се запознаеш с понятията идея ( просто идея) , сложна идея, и ги имплементираш в познанието за емоциите ( разделиш емоциите на прости и сложни ), лесно ще получиш няколко сложни типа емоции, които можеш да категоризираш като любов, или по-скоро като различни типове любов - нещо, което отдавна древните гърци са направили.
GL with that, психолозе, пълно клише


Според мен обаче, можем да приемем всеки човек като кутийка кибрит. още един кенефен лаф
Колкото повече време прекарваме с него, толкова повече кибритени клечки добавяме към кутийката. Всяка кибритена клечица е емоция и на базата на това дали повечето т.н. "клечици" са с положителен или отрицателен знак, ние определяме мнението си и начина, по който се чувстваме спрямо даден човек.Аха, я райт, теорията е чудесна, само дето метафората за кибритената кутийка изключва варианта, където имаме отрицателен брой клечки, или твърде голям брой, който не се побира в кутийката. И това, че броиш количеството клечки, а не качеството на клечките също е много показателно. Сякаш сексуалното привличане е равносилно на това дали харесваш майка й, и двете са еднакви кибритени клечки, йеа райт.

Но аз се чудя дали любовта не е погрешно позната привързаност, донякъде примесена с уважение и доверие и разбира се плътско желание.древните гърци добре са го обяснили

Целта на темата ми не е да търся съвет, а по-скоро да се опитаме да отговорим на двата въпроса, които аз постоянно си задавам.Намери си продуктивно и динамично занимание, или си помисли дали предпочиташ майка ти да я блъсне трамвай, или да ти ампутират и двата крака, доста продуктивна тема, целяща на хай левел да си подредиш приоритетите.


Дори не мога да повярвам, че последните два дни си убивам времето тук.