Вина

[anonymous895156]

Вината напира през мен
и с окови ме вързва
за каменен уличен стълб.
Там стоя закачен,
над тълпата смирен,
всеки сочи ме, гледа на кръв.
Аз разпервам ръце,
ставам истински кръст
и над мен префюфюкват криле.
Бели гълъби бавно, спокойно летят,
и прегризват парче по парче
тази тежка студена верига.
Хладината в ръцете умира,
но не спира по китките да ме боли -
тези белези, сини следи...
Ето ме - аз летя и съм станал велик,
над оковите се извисявам,
но не ща да забравя вината за миг,
сам-самин вече ще се спасявам.

[jana12]

Изключително красив и съдържателен текст! Адмирации!