Отговор в тема
Здравейте ! ... Скоро приключих връзка, която започна преди 3 години. Още не мога да осъзная факта,че не сме заедно, защото обичах този човек изключително много и съм свикнала той да е до мен.Той... той ми беше и най-добър приятел, и част от мен. Трудно е да се опише връзката между нас... разбирахме се само с поглед, пасвахме си идеално и искрата беше невероятно силна. Таа историята е дълга, а не това е темата. Разделихме се. Това е, никога няма да забравя тези моменти, но ми се иска поне да изляза от тази депресия, в която съм изпаднала, и да продължа напред. Проблемът е, че на теория звучи лесно, но дори за миг за помисля за него изпадам в истеричен плач...Опитах да не мисля за това, но спомените са навсякъде и не мога да ги унищожа... Ако някой е преживял нещо подобно и е намерил някакво решение моля ви предложете..:'(
Поплачи си първите ден - два хубаво. След това излизай с приятели. Не оставай сама. Бърза формула за това да ти мине няма.
Но ти гарантирам че с времето, ще ти мине. Още по - лесно ще стане, пък ако през това време срещнеш друго момче, което да те грабне пак така.
да, благодаря... аз като цяло това правя просто без да искам сравнявам всеки "кандидат-приятел" с него и отново откривам, че НЕ МОГА да го забравя (по дяволите!!!) :'(
И аз се намирам в същото положение и месец и половина след раздялата ни, мога да кажа, че по-леко гледам на нещата.Не съм приела, че това е краят, все още се чувствам по-същия начин, но просто е някак по-леко, по-нормално едва ли не.Спокойно, разнообразявай се, гледай вниманието ти да е ангажирано с всичко останало, но не и с мисли за него.Наистина, универсална формула няма .. разбрах, че наистина който каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.От теб зависи. : ))))))))
Big or small, lies are lies!
Не го забравяй.
Тренирай wing chun! После го набий!
hahane me zarqza toi ne sum mu surdita
Надявай се да измислят вълшебното хапче на забравата скоро.Друг начин няма.Само времето лекува и под време не разбирай от днес за утре.Години понякога трябват,но минава.
Няма как да го забравиш, просто трябва да се научиш да се контролираш и да преодолееш болката вътре в теб. Занимавай се с това, което обичаш да правиш, излизай много с приятели, избягвай да оставаш сама в тишината. Вечер вместо да заспиваш трудно просто си пускай филм или музика, която да те приспива.. Много е важно да скриеш всичко, което свързваш с него дълбоко под леглото и да не ги търсиш тези вещи, докато не се почувстваш готова за това. Контролирай себе си и реакциите си. Първите дни е най-гадно.. знам и аз съм минала през това. Поплачи си едно хубаво, да ти излезе негативното и всичко ще бъде наред. Повтаряй си всеки ден .. "и това ще мине" и ще видиш как неусетно ще се чувстваш по-добре в себе си .
най-ужасното е,че ми се налага да го виждам всеки ден и това просто ме съсипва ... иначе благодаря, добра идея е да се фокусирам над нещата които обичам да правя
Ще опитам по възможно най-краткия начин,но май няма да се получи.
Приключих три годишна връзка пролетта.Изнесе се,а аз изобщо не осъзнавах какво се случва.Все си мислех,че ще се върне,но...После си казах,че не ми пука,но дори не можех да стоя вкъщи.Не исках да виждам нищо,спомените бяха навсякъде.Намерих си нова компания с вредни навици и стигнах доста далеч в опитите си да го забравя,но...само стана по-зле.Не се бях прибирала вкъщи почти месец.Цялото лято продължи с някакви граничещи с лудост действия.Сменях опитите си за терапия,но без ефект.Едва наскоро си направих една реална равносметка за всичко.Осъзнах,че съм се обвиняла за много неща,за някой от които наистина имам вина,но си простих и се почувствах малко по-добре.Най-после.Приела съм,че той си има други връзки,а аз не съм готова,защото знам,че нищо не мога да дам в една връзка.Всички освен Него са просто тела.
Спомени сигурно имаш много.Не ги игнорирай,просто спри да ги изживяваш,не е лесно,но трябва.Хубаво е било,било е,свършило е.Нещата няма да станат други,просто започни да ги приемаш такива каквито са и чак когато ги приемеш ще можеш да ги промениш.
Опитвай да си създаваш нови и красиви изживявания,сама или с приятели.Прави нещо което по принцип харесваш,дори в момента да нямаш желание.Запиши се на някакъв групов спорт,чети,чисти.Вземи си куче
Чакай защо трябва да го забравяш? Ако причината за раздяла е изневеря, ще те разбера да не си с него или той да не иска да е с теб. Но всичко друго може да се поправи. А все пак това е 3 годишна връзка или се бори за нея или се откажи и започни от начало с всички тия опознаваници, нерви и търпение. Заеби ти тая работа. Ако не съжеляваш за прекараното време с този човек, бори се за него и връзката ви. С един нормален, искрен с пълно разбирателство разговор, може да оправите всичко.
точно пък едно случайно изчукване на непознат е абсурдна причина за раздяла при сериозна връзка.
Точно пък ако ти си ми приятелка и имаме сериозна връзка и ти случайно изчукаш който и да било , ще ви хвана и ще ви чукам и двамата.Първоначално написано от vampire_girl_
Абсолютно реална причина за раздяла си е, но при желание и с много усилия и от двете страни и това може да се преодолее.
Това момиче над нас не ме радва.
prince нямам за цел да радвам някого,още по-малко виртуално ;]
Подобна постъпка не би ме зарадвала,може би дори би ме наранила,но не бих захвърлила всичко,защото се е почесал с някаква.Може моето разбиране за секса да е изкривено,но виждам интимност в него само с човек когото обичаш.Всичко друго е чукане и следователно,ако по някаква причина се е случило,не се е опитал да ме излъже и е признал - бих простила.
^ Изневерявали ли са ти, или говориш хипотетично?
Хипотетично погледнато
На практика не е баш така.
На практика от позицията на човек на който не са му изневерявали /или поне не знае/,но е изневерявал,знам как нищо не са означавали въпросните хора.Все едно мастурбираш.Нищо.
Ако прекарва време с някоя и там разни други глупости,вече бих имала доста по-голям проблем.
Е, ясно е, че ще е проблем, ако и емоционално е привързан към друга.
Изневерявала съм и са ми изневерявали.
И за мен не значеше нищо, но ходи го обясни на половинката.
И го разбирам, аз също не мога да приема, че ми е изневерил, въпреки че знам, че за него не е било нищо повече.
Аз мразя изневярата и наказавам за това нещо.
по дяволите толкова е вярноотново започнах да пуша и пия, но благодарение на приятлките ми бързо се овладях..... при нас никой не е изневерил просто....ревността му минаваше вскакви граници защото и двамата бяхме доста егоцентрични и горди личности, разликата, между които обаче беше, че аз не вкарвах хора в болница за това, че са разгваряли с прителя ми .... скарахме се изкючително жестоко и си казахме всичко което имахме да си казваме с повече от груби думи и това беше сега съжалявам за част от казаното но проблемите не бяха единичен случай и така... край
Време трябва... Само от теб зависи обаче кога ще излезеш от нея.При мен трябваше много време.Не исках нищо и никой,движех се като парцал,без цел и посока.Болеше много,но пък беше добър урок.За да го преживееш ще ти е нужно време.Прекарвай времето си с хора около теб,спортувай,излизай или прави каквото обичаш..Колкото по-малко мислиш за него,толкова по-голям е шанса да продължиш по-лесно.. Успех
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
