В малък град ,наречен Уйнстън живеело едно момче ,на име Винсънт Кроу .Средно на ръст ,около 182 см ,със късо подстригана черна коса ,и зелени очи .Леко набито тяло ,на деветнайсет години .То имало сестра ,Ванеса Кроу .Тя била две глави по -ниска от него ,със светла коса ,и кафеви очи ,на шестнайсет години .Семейството било средно заможно .Бащата карал тир .Уйлям Кроу на четиридесет и три ,висок колкото Винсънт ,и малко по -едър ,от него .Майката ,Мия Кроу работела като касиерка в единствения супермаркет в града .Децата учели в местната гимназия .Винсънт почти завършвал ,а Ванеса току - що влязла в гимназията .Тихо ,кротко ,приятелски настроено семейство .Никой не е подозирал какво ще им се случи ,и как за една нощ всичко ще се преобърне .Настъпил първият учебен ден в Уйнстън .Уйлям подарил за рождения ден на Винсънт Понтиак Джи Ти О ,2000 година ,черен на цвят ,със осемнайсет цолови бели на цвят джанти .Мечтаната кола на Винсънт .Алармата на будилника звънва във седем ,и полвина .Винсънт става ,и отива в банята .Измива си лицето ,зъбите ,и слиза доло .Там ,вече настанени на масата стоели Уйлям ,Мия ,и Ванеса .Уйлям си пиел сутрешното кафе ,и четял сутрешният вестник ,коментирайки със Мия политически теми ,а Ванеса си мажеше филия със ягодов комфитюр .
- Добро утро ,сънливко -поздрави Ванеса .
-Добро на всички -отвърна Винсънт .
-Как сте настроени за първият учебен ден ? -запита шеговито Мия .
-Супер ! -извика Ванеса -всички мой приятели ще са в моя клас .Ще сме си заедно цялата компания .Ще е толкова щуро .
-И аз се чувствам добре -рече Винсънт -това ми е последната година в гимназията .
-След време ще искаш да се върнеш в гимназията ,младеж -засмя се Уйлям .
-Не се и съмнявам -намигна му Винсънт .
-Хайде да се приготвяме ,Винсънт -каза Ванеса ,посочвайки часовника .Беше осем без десет .Винсънт кимна съгласно ,изяде набързо филията си ,и двамата се запътиха по стъпалата .
-Какви добри ,и примерни деца сме създали -възхитително каза Мия .
-Ти също имаш пръст в това ,мила -отвърна й Уйлям ,след което стана ,целуна я ,и рече -Хайде тръгвам за работа .Лек ден ,мила .
-Приятна работа ,мили -помаха му Мия .Винсънт облече любимата си тениска на Avenged Sevenfold ,подарена му от Ванеса ,взе си чантата от леглото ,излезе от стаята си ,и забързано насочвайки се към входната врата извика :
-Лек ден ,мамо !
-Лек ден ,скъпи -отвърна му тя .
След малко ,и Ванеса забързано слезе ,и целувайки Мия по бузката рече :
-Лек ден ,мамо !
-Лек ден ,и на теб ,мила -отвърна й тя ,целувайки я по главичката .
Ванеса излезе ,затвори входната врата ,Винсънт я чакаше в колата ,запалил двигателя .Тя се качи ,обърна се към него ,и му се усмихна :
-О ! Тениската ,която аз ти подарих ? Чак сега я облече ? -каза му тя щастливо .
-Ами ,тя ми е подарък от скъп човек ,и я нося само в специални случай -отвърна й той целувайки я по челото ,след което превключи на задна ,потегли бавно ,зави на дясно ,превкючи на първа ,и се запъти към гимназията .След малко спряха пред паркинга на гимназия "Шерууд" ,изгаси двигателя ,изкара ключа ,ванеса слезе от колата ,той също ,и се насочиха на вътре .
-Ванеса ! Винсънт ! -извика зад тях един глас .
Ванеса се обърна .
-О ! Джули ! Здравей -Джули беше висока ,колкото Ванеса ,със черна коса ,на тъмно червени кичури ,и сини очи .Тя прегърна Ванеса ,и подаде ръка на Винсънт с думите : -Здравей ,Винсънт .
- Здравей ! -отвърна й той ,обърна се ,и продължи по пътя си .
Усмивката на Джули се изтри ,а Ванеса я успокои :
-Спокойно ,Джули . Знаеш го . Той си е такъв . Ще разбере ,че го харесваш ,и мисля ,че ще сте страхотна двойка ,но мисля ,че ще трябва да поговорите над този личен въпрос някой път . Аз ще го убедя да те покани да излезете някъде .
- О ! Благодаря ти много ,Ванеса -Джули я прегърна отново .
Първите звънци звъннаха ,всички влязоха по стайте си .Винсънт влезе в стаята ,леко закъснял .
-Извинявам се за закъснението ,госпожо Сайръс -рече той на учителката .Елиза Сайръс беше преподавателка по География .Тя беше висока ,стройна жена ,със дълга руса коса ,сини очи ,и сериозно изражение .Тя му направи знак да седне на мястото си .Повече от момичетата в гимназия "Шерууд" харесваха Винсънт ,с изключение на обвързаните . Винсънт се поогледа за свободно място ,забеляза една маса в левия ъгъл на стаята ,и седна там .Не след дълго вратата се отвори рязко ,и от там се зададе задъхано ,едно момиче със дълга черна ,като ноща коса ,средна на ръст ,и кафеви очи .
-Извинете за закъснението ми ,госпожо Сайръс ! Името ми е Шийла Кейдж . Аз съм нова тук .
Всички започнаха да се смеят ,госпожа Сайръс й се усмихна ,и й направи знак да седне . Момичето се поогледа ,и видя единственото свободно място до Винсънт . Тя отиде до него ,и срамежливо запита :
- Ъ-ъ-ъ-м извинявай ,може ли да седна до теб ?
Винсънт я изгледа сериозно от горе до доло ,и й отвърна :
-Ами опитай !
Момичето въздъхна ,седна на стола ,сложи си чантата на земята ,искара една тетрадка ,молив ,и гума ,и със леко треперещ глас изрече :
-Казвам се Ший ...
-Шийла ,и на мен ми е приятно -рече й Винсънт ,прекъсвайки я .
-Д -да . И на мен .
Шийла трепереше .Преглъщаше нервно .Уйлям забеляза това ,потупа я по рамото ,и й рече :
-Спокойно ! Не ям хора !
Шийла се смути ,но се усмихна ,и се по успокои .
Звънецът за междучасие би .Винсънт стана ,прибра си нешата ,излезе от стаята ,и закрачи по коридора .Мислеше си колко досаден ще е днешния ден .Мислите му бяха прекъснати от гласа на Шийла .
-Винсънт ! Винсънт ! -викаше тя зад него .
Той се обърна .Тя протегна ръка ,в нея беше неговия телефон .
-Забрави си го на масата .с
Той го пое от ръката й ,и отвърна - Мерси ! -след което й се усмихна ,обърна се ,и закрачи отново по коридора .Излезе навън ,имаше толкова много хора . Забеляза една свободна пейка под едно дърво ,по огледа се ,и се запъти към нея . Седна на пейката ,извади си слушалките от джоба ,ем пе тройката от раницата ,пъхна жака на слушалките в дупката на ем пе тройката ,сложи си говорителите на ушите ,и си пусна песента Godsmack - Shine Down . Започна да си тънъника припева на песента ,когато до него седна сестра му ,и го прегърна . Той си свали говорителите , усмихна й се , и я запита :
- Как се чувстваш ? Първи ден в гимназията ?
- О ! Страхотно е ! - отвърна му тя щастливо - всичките ми стари съученици са в моя клас . Върха е -е -е -е ! -извика тя .
Винсънт се усмихна . Шийла обикаляше ,чудейки се къде да седне . Всичко за нея беше толкова непознато . Чувайки гласа на Ванеса ,тя се обърна ,и видя Винсънт . Запъти се към него ,застана пред тях ,и срамежливо запита :
- Ъ -ъ -ъ . Може ли да седна до теб ?
Ванеса изгледа въпросително непознатото момиче ,после Винсънт ,и му се усмихна дяволито .
- Разбира се ! Винсънт няма нищо против ! Аз съм Ванеса - подаде тя ръка към Шийла - сестра съм на Винсънт .
- Приятно ми е ! -отвърна й Шийла ,ръкостискайки се с нея ,след което седна ,и изрече притеснено :
- Тук ми е толкова странно ,непознато .
- Ще свикнеш -успокой я Ванеса - от къде познаваш брат ми ?
- Запознахме се днес . Седя до него .
Винсънт гледаше тъпо ,а Ванеса го ръчкаше с лакът . След малко ,към тях се присъедини и Джули .
- Здравейте ! - извика тя .
- Здравей - отвърнаха Ванеса ,и Шийла в един глас . Винсънт не реагира .
- Как сте ? - запита Джули .
- Страхотно ! -извика Ванеса - да ви запозная . Това е Шийла ,Шийла това е Джули .
- Приятно ми е -казаха двете в един глас ,ръкостискайки се .
- Шийла е от класа на Винсънт ,и седи до него . Нова е тук .
След тези думи Джули пусна моментално ръката на Шийла ,и я изгледа с погнуса ,след което се обърна ,и се запъти на някъде .
- Какво й стана ? - попита Шийла притеснено .
- А ! Тя си е такава . Не и обръщай внимание ! - Ванеса побутна Шийла по рамото .
Звънците биха ,и всички се насочиха към зградата .
- До после ,гълъбчета ! -замаха Ванеса към Винсънт ,и Шийла .
Ванеса влезе ,леко подранила в стаята ,в която се преподаваше математика .Там бяха няколко момичета ,и две момчета . Тя седна на предната маса по средата . Не след дълго в стаята влезе ,и Джули . Тя побърза да се настани до Ванеса . Блъскайки тетрадката ,която изкара от чантата си ,и молива тя изсъска :
- Ама ,че коварно същество !
- Недей ревнува ,Джули - изсмя й се Ванеса - тя просто седи до него .
- Тя е по хубава от мен ! - извика Джули ,след което се огледа назад ,всички гледаха към нея - Какво ме зяпате ,бе ! - изкрещя им тя . Стъписано всички продължиха да си бъбрят на тих тон .
- Успокой се де - Ванеса сложи ръка на рамото й - знаеш ,че Винсънт е като камък . Виж от колко време се познавате ,а той веднъж не е попитал как си . Тя няма абсолютно никакъв шанс .